Разлика между версии на „Горно Караджово“

м
ненужен двоен интервал
м (Шаблон {{Македонците}})
м (ненужен двоен интервал)
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.<ref>{{Бранков|198-199}}</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.</ref>
 
Българското екзархийско село е трън в очите на [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]], действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година селото е изгорено от гъркоманския капитан [[Димитър Гоголаков]], като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в [[Солун]], злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.<ref>[http://dim-kat-mitrous.ser.sch.gr/Kapetan%20Mitrousis.htm Μητρούσης Γκογκολάκης]</ref><ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.</ref> Разследването на властите показва, че в подготовката на нападението са участвали гръцкият консул в Сяр и митрополит [[Хрисостом Калафатис|Хрисостом Драмски]].<ref>{{cite book |title= Македонският въпрос |last=Аданър |first=Фикрет |authorlink= |coauthors= |year=2002 |publisher= |location=София |isbn= 9549055655 |pages=231 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== В Гърция ===