Битка при Мохач (1687): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Ред 25:
Предходно, през 1686 г., австрийците след [[битката при Виена]], превземат бившата унгарска столица [[Буда (град)|Буда]], което било много голям успех за времето си. Османската империя отправя предложение за мир в края на годината, което е отхвърлено, защото императорът искал да завладее цяла Унгария.
 
През април 1687 г. във Виена е приет стратегически план за по-нататъшно настъпление в дълбочина. Двете армии се срещат в средата на юли на река [[Дунав]]. Османската армия, наброяваща над 80 хиляди души, е водена от [[Велик везир|великия везир]] [[Сари Сюлейман паша|Сюлейман паша]]. В състава ѝ са 20 хил. [[бошняци]], 20 хил. [[мамелюци]], 20 хил. [[спахии]] и 20 хилядна армия изпратена от [[Кримско ханство|кримския хан]]. Тя се укрепва пред [[Осиек]] на река [[Драва]]. Австрийците имат на разположение 40 хил. лотарингска армия и още 20 хил. баварци, предвождани от [[Курфюрст|курфюрстакурфюрст]]а [[Максимилиан II Емануел (Бавария)|Максимилиан II]].
 
== Ход на сражението ==
Ред 31:
 
== Последствия ==
Османската загуба има не толкова военно, колкото психологическо измерение и значение. Османците губят целия обоз, по-голямата част от артилерията (66 оръдия) и според някои оценки 10 хиляди души. Загубата е оценена на около два милиона [[Дукат|дукатадукат]]а, включително луксозната шатра на великия везир със 160 османски знамена.
 
Поражението при Мохач вкарва Османската империя във вътрешнополитическа криза. Бойният дух на османската армия е нисък, а след битката избухва [[бунт]] на [[Еничари|еничаритееничари]]те и спахиите срещу великия везир. Сюлейман паша се спасява с бягство в [[Истанбул]], където го застига султанската заповед на [[Мехмед IV]] за екзекуция, по примера на [[Кара Мустафа]] преди пет години. След по-нататъшните репресии, анадолските [[секбан]]и водени от [[Йеген Осман ага]] свалят от власт султана и издигат нов – [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман II]].
 
Възползвайки се от на практика избухналата османска гражданска война, австрийците навлизат дълбоко на османска територия. Осъществявайки [[хабсбургска окупация на Сърбия (1686 – 1691)]], е [[опожаряване на Скопие|опожарено Скопие]]. Военни действия на османския Балкан не са се водили от над два века – от времето на [[Янош Хуниади]]. В градската джамия на [[Кюстендил]], на 20 март 1690 г., е заклан [[Зияде Ахмед ефенди]]. Мюсюлманското население бяга от [[Унгария]], [[Славония]] и [[Трансилвания]], отчасти поради репресии от [[християни]], отчасти защото мюсюлманското законодателство предвижда [[емиграция]] в случай на завладяване на мястото им на пребиваване от немюсюлмани.<ref>Max von Turek: s.v. ''Mohács'', in: Bernhard von Poten: ''Handbuch der gesamten Militärwissenschaften'', Leipzig 1879, S.37</ref>