Борис Бумбаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 15:
През 1920 година Бумбаров става е член на БЗНС и личен секретар на председателя на Народното събрание [[Александър Ботев]]. След това е секретар на [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите|Министерството на железниците, пощите и телеграфите]] и административен директор на „[[Мини Перник]]“.<ref name="ташев"/>
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година Борис Бумбаров е арестуван за няколко месеца, а след освобождаването си емигрира в [[Югославия]].<ref name="ташев"/> Оттам продължава да поддържа редовни контакти с България и през 1926 година е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]], както и на 15 години затвор за пренасяне на оръжия и преминаване на границата нелегално.<ref name="ташев"/> По-късно се установява във [[Виена]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 727. ISBN
През февруари 1933 година Бумбаров решава да се възползва от амнистията за политическите емигранти, но е арестуван на границата и остава в затвора до юни. През следващите години е сред активните участници в [[БЗНС „Пладне“]] и последователно е интерниран в [[Ардино]] (1939), лагера [[Гонда вода]] (1941 – 1942) и [[Крумовград]] (1942), а през 1943 година е осъден на затвор за политическата си дейност.<ref name="ташев"/>
| |||