Брижит Бардо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 22:
| деца = 1
}}
[[КартинкаФайл:Brigitte Bardot.jpg|мини|260п|Брижит Бардо (1968)]]
[[КартинкаФайл:BrigitteBardot.jpg|мини|260п|Брижит Бардо (2002)]]
'''Брижит Бардо'''<ref>Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.</ref><ref>„Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.</ref><ref>„Съвременна българска енциклопедия“ 1993, „Елпис“.</ref><ref>Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999, БАН.</ref> ({{lang|fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000003/ www.imdb.com]</ref> [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.
 
Ред 29:
Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в [[Париж]]. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. е приета в [[Консерватория]]та в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е [[Лесли Карон]].
 
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 г. През същата година позира за модното списание ''„Jardin des Modes“'', управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на ''„Elle“'' (1950) и е забелязана от кинорежисьора [[Роже Вадим]]. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''„Les lauriers sont coupés“''. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещия ѝ живот и кариера.
 
=== Кариера ===
Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 г., участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 г. след участието си в противоречивия филм ''„[[И бог създаде жената]]“.'' Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на [[Симон дьо Бовоар]] – ''„Синдромът на Лолита“'', където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна [[Франция]].
 
По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнения в няколко музикални предавания и записани над 60 песни.
 
=== Личен живот ===
През 1973 фодина Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.
През 1985 година става Носител е на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]], но отказва да го приеме.
След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
През 2000 г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.