Уикипедия

Вавилония: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м шаблон, форматиране; форматиране: 3x нов ред, 2x А|АБ (ползвайки Advisor)
м Бот: Козметични промени
Ред 12:
Също като Асирия, Вавилония продължава да използва [[Акадски език|акадския]] за официален език, въпреки северозападно-семитско говорещите си основатели и последвалите ги [[касити]], които говорили език, който нямал нищо общо с този на местните жители. Вавилония запазва [[Шумерски език|шумерския]] за религиозните ритуали, въпреки че когато е основан Вавилон, шумерският език вече не се говорел. Ранните акадски и шумерски традиции играят основна роля във вавилонската и асирийската култура. Областта остава важен културен център, въпреки периодите на попадането му под власт на други държави.
 
За първи път град Вавилон е споменат в намерена глинена плочка от времето на управлението на [[Саргон Велики]] (2371 – 2316 г. пр.н.е.), от XXIII век пр.н.е. Вавилон по това време не е независим град-държава. След края на Акадската империя Южна Месопотамия е доминирана от [[Гутеи|гутеитегутеи]]те за няколко века, преди [[Трета династия на Ур|Третата династия на Ур]] да дойде на власт, възстановявайки реда в региона и обединявайки почти цяла Месопотамия.
 
== История ==
Ред 24:
Империята се разпада поради икономически упадък, промяна на климата и гражданска война, последвана от атаките на гутеите от планината [[Загрос]]. [[Шумер]] се въздига отново с идването на Третата династия на Ур в края на XXII в. пр.н.е. и гутеитите биват изгонени от южната част на Месопотамия. Освен това, вавилонците вземат надмощие над повечето от териториите на акадските царе от Асирия и Северна Месопотамия за определен период от време.
 
Последвано от попадането на шумерската династия Ур III в ръцете на [[Елам|еламцитеелам]]ците през 2002 г. пр.н.е., [[Амореи|амореитеамореи]]те, северозападно семито-говорещо племе, започват да мигрират в южната част на Месопотамия, установявайки контрол над по-голямата и част, където те основават малки царства. Асирийците затвърдяват своята независимост на север. Южните части на Месопотамия не могли да се справят с настъпващите амореи и разчитали на Асирия да ги защитава.
 
=== Империята на Хамурапи ===
Ред 30:
Вавилон остава малък град и недоразвита област, докато на власт не идва шестият владетел от династията на амореите – Хамурапи (1792 – 1750 г. пр.н.е.). Той започва мащабно строителство във Вавилон, превръщайки го от малък в голям и проспериращ град. Хамурапи е много ефективен управник, установява [[бюрокрация]] с такси и централизиран парламент. Също така той освобождава Вавилон от еламско владение и изцяло прогонва еламците от Южна Месопотамия. След това той налага вавилонската доминация в цяла Месопотамия, покорявайки градовете-държави в района – Исин, Ларса, Ешнуна, Киш, Лагаш, Нипур, Ур, Урук, Ума, Адаб и Ериду. Завоеванията на Хамурапи донасят стабилност в Месопотамия, след като целия район е обединен в една обща нация и оттогава областта започва да се нарича с името Вавилония.
 
Армиите на Вавилон под командването на Хамураби са добре дисциплинирани. Впоследствие той се насочва на изток, покорявайки Елам, гутеите и [[Касити|касититекасити]]те. На запад могъщият владетел превзема царствата, намиращи се в днешна [[Сирия]] и [[Йордан]] (Мари).
 
Хамурапи започва продължителна война със Старата асирийска империя за контрола на Месопотамия и доминация в [[Близкия изток]]. След продължителна борба, продължила десетилетия, Хамурапи накарал Мут-Ашкур (наследник на Ишме – Даган) да плаща данък на Вавилон през 1751 г. пр.н.е. Впоследствие Вавилония поема контрола над асирийските колонии в [[Мала Азия]].
Ред 45:
Вавилония има кратки периоди на относителна сила, но като цяло е слаба през периода на дългото управление на каситите и прекарва дълги периоди под доминацията на еламците и асирийците.
 
Не е пределно ясно кога каситите поемат контрол над Вавилон, но [[Хети|хетитехети]]те от Анадолия не останали дълго във Вавилон, след като го разграбили, и най-вероятно това е моментът, в който каситите са поели контрола над града. Агум II поема властта през 1595 г. пр.н.е. Новият цар възстановява мирните взаимоотношения с Еришум III, който е цар на Асирия.
 
Въпреки изгубените територии, военна слабост и упадъка в отрасли като култура и литература, Каситската династия е най-дълго управлявалата Вавилон (до 1155 г. пр.н.е.). Шутрук-Накхунте от Елам покорил Вавилон през 1155 г. пр.н.е., а Небучанезар I го превзема след това отново и тогава свършва [[Късна бронзова епоха|Късната бронзова епоха]].
Ред 59:
 
=== Асирийско управление, 911 – 619 г. пр.н.е. ===
Положението на хаос се запазва до края на X век пр.н.е. В началото на IX век пр.н.е. в Месопотамия идват [[Халдейци|халдейцитехалдейци]]те. Те са номадски племена от [[Семити|семитски]] произход. Халдейците се заселват в Югоизточна Вавилония. До 850 г. пр.н.е., халдейците вече имат собствена земя в този район.
 
От 911 г. пр.н.е. със създаването на Нео-Асирийската империя (911 – 605 г. пр.н.е.) от Адад-нирари II, Вавилон губи лидерската си позиция в Месопотамия за следващите 3 века. Адад-нирари II на два пъти атакува и побеждава Шамаш-мудамия от Вавилон и анексира огромни територии. Шалманесер III (859 – 824 г. пр.н.е.) разграбва Вавилон, убива царя Набу-апла-идина и поставя Мардук-закир-шуми I (855 – 819 г. пр.н.е.) като [[васал]].
Ред 72:
През 620 г. пр.н.е. Набополасар установява контрол над по-голямата част от Вавилония с помощта на жителите ѝ, като само [[Нипур]] и някои северни райони все още са лоялни на асирийския цар. Набополасар не успява да подсигури Вавилония напълно и е изправен пред опасността да бъде свален от власт от асирийската армия. Син-шар-ишкун става жертва на постоянни въстания от своите хора в [[Ниневия]], и така не може да победи Набополасар.
 
Набополасар сключва мир с [[Киаксар|Киакасар]], някогашен васал на Асирия. Киакасар освобождава хората, населяващи Иран от 3-вековно робство и еламско господство. [[Скити]]те и [[Кимерийци|кимерийцитекимерийци]]те също се включват в съюза против Асирия. През 615 г. пр.н.е., докато асирийският цар се бори с бунтовниците във Вавилония и Асирия, Киакасар прави изненадваща атака в сърцето на Асирия и опустошава няколко града.
 
Вавилонци, халдейци, [[персийци]], скити и други се бият в съюз срещу разкъсаната от гражданска война Асирия. Основни асирийски градове като [[Ашур]], Арбела, Гузана и други също се включват в съюза през 614 г. пр.н.е. Син-шар-ишкун успява да облъсне обединените сили. Съюзът обаче атакува отново следващата година и този път град Ниневия пада и е разграбен, а Син-шар-ишкун пада убит, отбранявайки столицата си.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вавилония“.