Уикипедия

Васил Йонков – Гложенеца: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 19:
== Биография ==
Васил Йонков Вутков (Вутюв или Вутов, но типичното гложенско по онова време е с „ю“, видно от избирателни списъци)<ref name=":2">Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536.</ref><ref name=":0">Дойчев. Любомир. Сподвижници на Апостола. С., Отечество, 1981, с.22 – 34.</ref><ref name=":3" /> е роден в [[Гложене (област Ловеч)|Гложене]], Тетевенско. Не е установена точната година на раждането му, 1835 или 1838 г., но във всички случаи е почти връстник на Левски.<ref name=":0" /><ref name=":5">Унджиев, Иван. Васил Левски. С., 1945, с. 893.</ref> Майка му Ица Йонковица Вуткова/Вутюва (1813 – 1898), грамотна жена, вдовица, отглежда пет деца: Васил, Дона, Цано, Рада и Димитър (Дико). Васил Йонков получава първоначалното си образование в местното училище. Според някои източници в юношеските си години той се отличавал с пъргавина, буйност, смелост и предизвикателно държане към турците; дали затова, за да го предпази<ref name=":0" /><ref name=":5" />, или поради недоимък<ref name=":1" />, майка му го изпраща в Румъния, на гурбет. Там той намира подходяща за себе си среда сред революционно настроените емигранти. По-късно при него отива и малкия му брат [[Дако (Димитър) Йонков Вутков|Димитър (Дако, Дико)]], който също се заема с революционна дейност; участник е в Ботевата чета, след разгрома ѝ достига до Сърбия и се включва в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Димитър загива в боя при Ново село, Видинско, на 22 юли 1876 г. <ref>НБКМ-БИА, колекция №47, З.п., а.е.410, П.д. №718, л. 11 (1-33).</ref><ref name=":0" /><ref name=":3">[http://bulrod.blogspot.com/2011/02/blog-post_24.html Енциклопедия на българските родове].</ref>
=== Участие в националреволюционното движение ===
Васил Йонков участва в [[Първа българска легия|Първата българска легия (1862 г.) ]] в Белград, където става особено близък приятел с [[Васил Левски]]. Във [[Втора българска легия|Втората българска легия (1867 – 1868)]] те отново са заедно. През март 1868 г., още преди да се разтури легията, от Белград са изгонени някои „протестиращи непокорни легионери“, между които е Васил Йонков. Той се връща в родното си Гложене, излъгвайки властите, че идва от гурбетчийство.
 
Още през 1869 г., при първите си обиколки из България, Левски се среща със стария си другар и му дава идеята да отвори хан в Гложене, за улеснение на бъдещата им дейност. И когато през лятото на 1870 г. Левски остава в България, Йонков става един от главните му помощници при изграждането на частните революционни комитети в Тетевенско, Орханийско и по други краища на България. [[Стоян Заимов]] го нарича ''„първи сподвижник на Васил Левски“''. След обиколка на Търново и района му, Васил Левски се насочва от Ловеч към Тетевен, придружен от Васил Йонков, [[Марин Поплуканов|Марин поп Луканов]] и [[Сава Младенов]]. Спират в Гложене <ref name=":4">Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980, 164-165.</ref><ref>Унджиев, Ив. Тетевен и Тетевенският край в национално-революционното движение. В: Тетевен. С., ОФ, 1977, с. 72-114.</ref> – „първо село между селата в Тетевенско, Етрополско и Орханийско“, пише Стоян Заимов и отбелязва, че там Васил Йонков е спечелил умовете и сърцата на гложенчани и е свил бунтовническо гнездо, откъдето проповядва наблизо и надалеч революционните идеи.<ref name=":6">Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983.</ref> Разпространява [[Свобода (1869 – 1872)|вестник „Свобода“]] на [[Любен Каравелов]]. Основаният през 1870 г. местен комитет се разраства, известни са имената на 22 негови членове, а майката на Васил Йонков е редом до сина си.<ref name=":2" /> Васил Йонков – Гложенеца придружава Апостола и в други негови обиколки, извършва и самостоятелно възложени му от него мисии: една от тях започва на 17 януари 1872, когато Левски го упълномощава заедно със Сава Младенов да действат в Северна и в Южна България – в Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово.<ref name=":0" /><ref name=":4" /> Избран е за делегат на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872), представяйки комитетите в Тетевен, Гложене и Видраре. Името му често се среща в писмата и джобното тефтерче на Апостола, от предпазливост отбелязано като В. ЙOH, В. Йо, Васил Гложенчето, В. или изцяло В. Йонков.
Ред 27:
 
След [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]], ареста на Димитър Общи и издайничеството му, Васил Йонков е арестуван (октомври 1872 г.). В показанията си Д. Общи и другите разпитвани често споменават неговото име и заради явното му участие в революционното дело той е осъден на 15 години каторга в окови в рудниците Аргана Мадени (Бакърджия Мадем) в [[Диарбекир (вилает)|Диарбекир]] – една от най-тежките присъди. Успява да избяга на 14 август 1876 г.<ref name=":0" /><ref>Пъшков, Димитър. Диарбекирски дневник.</ref>
=== Участие в Руско-турска война (1877 – 1878) ===
Живее последователно в Русия и Румъния. След обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878]]) отива в Плоещ и постъпва на 1 май 1877 г. в 1-ва дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. В състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир генерал-лейтенснт [[Йосиф Гурко]] участва в преминаването на река Дунава, [[Битка при Търново (1877)|превземането на Търново]], [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|преминаването на Балкана при Хаинбоаз]], превземането на [[Битка при Казанлък|Казънлък]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]]. Произведен е във военно звание унтерофицер със заповед № 180 от 10 юли 1877 г. Участва в битките при [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], където на 19 юли е ранен в десния крак.<ref>НБКМ-БИА, колекция №47, II, а.е.12, П.д. №13, лист 4.</ref><ref name=":0" /> За проявена храброст е награден със Знак за отличие на военния кръст „За храброст“ IV степен.
 
В Опълчението служи до 15 юли 1878 г., когато се уволнява, изпратен много сърдечно от командира на Първа опълченска дружина, от руски офицери и от другарите си. Отправя се към родното си село пешком. Съвременниците му описват трогателния начин, по който съселяните му го посрещат: научили, че се завръща, „младо и старо излязло извън селото да посрещне своя бележит земляк, революционер и герой“. <ref name=":0" /><ref name=":5" />
=== След Освобождението ===
Избран е за кмет на село Гложене и е първи кмет до 1882 г. През 1881 г. е избран за член на Ловчанския окръжен комитет на Българското опълчението (по новия Закон за Опълчението).<ref>ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 38, л. 3 гръб.</ref> Отива в Ловеч като член-секретар на Ловешката окръжна военна комисия.<ref name=":1" /> Встъпва в брак с Янка Попзахариева (1861 – 1930) от Ловеч и имат три деца: Иван, Милица и Димитър.<ref>НБКМ-БИА, колекция №47, II, а.е.12, П.д. №13, л.1-87.</ref><ref name=":3" /> Взема участие, макар и вече на възраст, в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]], през която заболява тежко. Умира на 5/17 февруари 1889 г. в Ловеч. И тук е изпратен с голяма обич и почит – хиляди ловчанлии участват в траурната процесия и в погребението на верния приятел на Левски, а магазините и учрежденията в града са затворени в знак на траур.<ref name=":0" /> Още същата година издигат паметник на гроба му, сега се намира в [[Стратеш|парка „Стратеш“]] в близост до [[Алея на българо-руската дружба|Алеята на българо-руската дружба]].<ref name=":1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.glojenebg.com/Vasil%20Ionkov.pdf | заглавие=Васил Йонков–Гложенеца (1838 г. – 1889 г.) |достъп_дата =14 март 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>
 
Описанието, което прави [[Стоян Заимов]] на Васил Йонков – Гложенеца<ref name=":6" />, помага да разберем сърдечната обич и уважение, с които навсякъде го посрещат и изпращат:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Васил_Йонков_–_Гложенеца“.