Викинг 1: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SLTemelkov (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
[[Файл:Mars Viking 12a001.png|мини|Поглед от „Викинг 1“]]
[[Файл:Sagan large.jpg|мини|Карл Сейгън с модел на Викинг в предаването „Космос“]]
'''„Викинг 1“''' е първият от двата [[космически кораб]]а (заедно с [[Викинг 2|„Викинг 2“]]), изпратен до [[Марс]] като част от [[Викинг (програма)|програмата Викинг]] на НАСА. Това е първият космически апарат, който успешно изпълнява своята мисия след меко приземяване на Марс (първият апарат, който каца меко на Марс е съветският „[[Марс 3]]“, който каца на 2 декември 1971 г., но спира предаване на данни 14,5 секунди по-късно.) „Викинг 1“ държи рекорд за най-дългата марсианска мисия от 2307 дни или 2245 сола (марсиански дни) - от кацането до прекратяването на мисията на повърхността, времето на Земята, до 19 май 2010 г. - когато този рекорд се достига от [[
== Мисия ==
След старта с помощта на ракетата [[Титан IIIE|Титан]]/[[Центавър (ускорителен блок)|Центавър]] на 20 август 1975 г. и на 11-месечно пътуване до Марс, орбиталният комплекс започва изпращането на планетарни снимки на Марс около 5 дни преди вмъкване в орбита. Орбиталният комплекс Викинг 1 е вмъкнат в марсианската орбита на 19 юни 1976 г. и се снишава до [[орбита]] с параметри 1513 × 33 000 km и период от 24,66 h (измерено към 21 юни 1976 г.).
Кацането на Марс е планирано за 4 юли 1976 - национален празник на [[Съединени американски щати|САЩ]] и 200 години от провъзгласяване на [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]], но снимки на основното място за кацане показват, че теренът там е твърде груб за безопасно кацане. Кацането е забавено, докато се намери по-безопасно място. Учените отделят апарата/лендера "Викинг 1" от орбиталния комплекс на 20 юли (7 години от кацането на [[Аполо 11]] на [[Луна
== Орбитален комплекс ==
Инструментите на орбиталния комплекс се състоят от две вакуумни камери за изображения (VIS), инфрачервен спектрометър за картографиране на водна пара (MAWD) и инфрачервени радиометри за термична картиране (IRTM). Първичната мисия на орбиталния комплекс приключва в началото на [[Слънце|слънчевото]] [[Съединение (астрономия)|съединение]] на 5 ноември 1976 г. Удължената мисия започва на 14 декември 1976 г. - след слънчевото съединение. Операциите включват близки подходи към спътника [[Фобос (спътник)|Фобос]] през февруари 1977 г. [[Апсида (астрономия)|Периапсисът]] е намален до 300 km на 11 март 1977 г. От време на време в течение на мисията са извършвани незначителни корекции на орбитата, свързани преди всичко с промени в скоростта, с която ареоцентричната дължина се променя с всяка орбита. Периапсисът се повишава до 357 km на 20 юли 1979 г. На 7 август 1980 г. орбиталният комплекс е на изчерпване на газовия флуид за контрол на ориентацията на комплекса и орбитата му е повдигната от 357 × 33943 km до 320 × 56000 km за предотвратяване на разбиване в Марс и възможно замърсяване поне до 2019 г. Операциите са прекратени на 17 август 1980 г. след 1485 орбити. Анализ от 2009 г. заключава, че макар вероятността орбиталния комплекс да се разбие в Марс не може да се отрече, най-вероятно той ще се задържи все още в орбита. Той изпраща до Земята повече от 57 000 изображения.
[[
== Източници ==
| |||