Олга Киевска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: добавен етикет nowiki в статията
Ред 3:
[[Файл:The mother of the Russian sovereign Svjatoslav, Olga along with her escort from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|мини|250px|Княгина Олга заедно със свитата си в [[Константинопол]].]]
 
'''Олга''' ({{lang-cu|Ольга}};{{efn|{{lang-be|Вольга}} (''Volga''); {{lang-ru|Ольга}} (''Olga''); {{lang-uk|Ольга}} (''Olha'').}} ''{{lang|non|Helga}}''); с християнско име '''Елена''' e [[Киевска Рус|киевска]] [[княгиня]] – съпруга на [[княз]] [[Игор I]] и майка на княз [[Светослав I]], от чието име управлява между [[945]] г. и [[969]] г. СпоредОлга е от скандинавски произход и принадлежи към династията Рюриковичи.<ref>Michael S. Flier, "St Olga," in ''The Oxford Dictionary of the Middle Ages'', ed. Robert E. Bjork (Oxford: Oxford University Press, 2010).</ref><ref>{{Cite book|language=ru|author=Karpov, A.Y.|title=Princess Olga |publisher= [[Molodaya Gvardiya (publisher)|Molodaya Gvardiya]] |location= Moscow |date=2009|isbn=978-5-235-03213-2|page= 22}}</ref><ref name=":1">Addison Nugent, "Meet the Murderous Viking Princess Who Brought the Faith to Eastern Europe," OZY, January 22, 2018, <nowiki>https://www.ozy.com/flashback/meet-the-murderous-viking-princess-who-brought-the-faith-to-eastern-europe/83251</nowiki>.</ref> Някои руски и български автори тясмятат, че е внучка на българския владетел [[Борис I|Борис I Покръстител]], въпреки че няма безспорни свидетелства за това.<ref>Пламен Павлов, "Българското средновековието. Познато и непознато",Абагар, 2008, ISBN:9789544277963.</ref>
 
== Извори ==
Ред 11:
 
== Произход ==
[[Файл:Вид на Псковский Кром с реки Великой, 2014..jpg|thumb|right|Възстановка на крепостта в Псков]]
Произходът на Олга-Елена не е окончателно и безспорно изяснен. Омъжена е за княз Игор от неговия настойник [[Олег]]. Съществуват три основни хипотези: в Русия се смята, че тя произхожда от простолюдието; в днешна Украйна е разпространено мнението, че е възможно княгинята да е със западнославянски произход – езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско; в България предполагат, че е българска [[принцеса]] от [[Плиска|''Плиска'']] ({{lang-cu|Пльсковъ}}), внучка на [[Борис I|княз Борис I Покръстител]].
Повечето историци са единодушни, че Олга е от [[Викинги|варяжки]] (скандинавски) произход. Родена е в град [[Псков]] с името Хелга, което по-късно сред [[Източни славяни|източнославянските]] народи се възприема като Олга.<ref>Michael S. Flier, "St Olga," in ''The Oxford Dictionary of the Middle Ages'', ed. Robert E. Bjork (Oxford: Oxford University Press, 2010).</ref> Сред медиевистите има спорове относно рождената дата на княгинята. Обикновено се приема, че е родена около 890 г.,но съществува и теза, че това се е случило доста по-късно: около 925 г. Последната се базира на изследванията на руския специалист по древноруска история Алексей Карпов, който смята, че при бракосъчетанието си с княз Игор тя е едва на 15 години. Игор е син и наследник на Рюрик. След смъртта на баща си се намира под опеката на Олег. Олег консолидира властта си над славянските племена около Киев, който се превръща в столица на новата държава Киевска Рус, покорявайки другият важен център в руските земи Новгород. Олга е омъжена за Игор, а след смъртта му през 945 г. наследява трона на [[Киевска Рус]].
 
=== Украинска (западнославянска) хипотеза ===
* '''Варяжка теза'''. Преобладаващото мнение в Русия е, че Олга е от град [[Псков]] ({{lang-orv|Плесковъ, Пльсковъ}}) и според легендата княз Игор случайно я среща в гората при река Велика, влюбва в нея и след като тя поотраснала, двамата се венчали. Изхождайки от това, че княгинята е омъжена за княз Игор от неговия настойник [[Олег]], както и от сходството между името на последния и това на невестата, се изказват дори предположения за съществуване на близка роднинска връзка между настойника на Игор и княгинята, но сведенията за това са недостатъчни.
*Друга '''Западнославянскаверсия, хипотеза'''.разпространена Другасред версияукраински и някои руски специалисти излага еверсията, че княгинята е със западнославянски произход от закарпатското, днес вече несъществуващо ранносредновековно селище Плеснеско ({{lang-orv|Плъсньскъ, Плъснѣскъ}}), което се е намирало при днешните села Подгорци и Загорци в околия Броди, при изворите на река [[Сирет]] в горното течение на река Западни Буг, където са открити артефакти от западнославянски поселения, а е известно и древното чешко име ''Olha''.<ref>Мицько І. Пліснеськ – бáтьківшина княгині Ольги // Конференція „Ольжині читання“. Пліснеськ. 10 жовтня 2005 року. Львів, 2006, с.61 – 81</ref>
 
 
* '''Българска княгиня'''. В ''Родословец русских князьей,'' наричан и ''Государев родословец, '' от свода на ''Новый Владимирский Летописецъ'' от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:
=== Българска хипотеза ===
В българската литература се среща и твърдението, че Олга Киевска може да е от български произход. Застъпниците на тезата се аргументират с езиковата близост между старото име на [[Псков]] - Плескау и това на старата българска столица [[Плиска]]. Тезата е спорна, както поради несигурните и смятани за фалшифицирани късни източници от 19 в., така и поради факта, че при царуването на Олга, столицата на Българската държава е била Преслав (от 893 г.), а не Плиска. Изворите, използвани като доказателство за тезата са следните:
* '''Българска княгиня'''. В :''Родословец русских князьей,'' наричан и ''Государев родословец, '' от свода на ''Новый Владимирский Летописецъ'' от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:
 
{{Script/Slavonic|orv|Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.}}<ref>Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217</ref><ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/em/index.html Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990], с.145</ref> (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „[[Начална руска летопис|Повѣсть времяньныхъ“]] тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)