Приливно ускорение: Разлика между версии

[[Файл:Tidal braking.svg|мини|Диаграма на системата Земя - Луна, показваща как приливната издутина, движена от въртенето на Земята около оста си, поражда въртящ момент. Той ускорява Луната и забавя земното въртене. Пропорциите не са действителни.]]

 

Тъй като масата на Луната е достатъчно голяма част от земната (около1:81), то системата може да се разглежда по-скоро като двупланетна, отколкото като планета и спътник. Равнината на лунната орбита около Земята лежи по-близо до равнината на земната орбита около Слънцето ([[еклиптика]]та) отколкото до равнината, перпендикулярна на оста на въртене на Земята ([[екватор]]а), какъвто обикновено е случаят със спътниците на другите планети. Луната е достатъчно близо, а масата ѝ е достатъчно голяма, за да се образува приливна вълна от земна материя и по-специално водата в [[океан]]а. Образува се също и приблизително противоположна вълна на обратната страна на Земята, предизвикана от [[центробежна сила|центробежната сила]] от въртенето на системата Земя-Луна около [[барицентър]]а ѝ. Средната приливна издутина е синхронизирана с орбиталното движение на Луната и обикаля Земята за 24 часа и 48 минути, малко повече от един [[сидеричен ден]] или 23 часа, 56 минути, и 4,091 секунди. Околоосното въртене на Земята изтегля приливната издутина напред спрямо положението на Луната. В резултат значителна земна маса е отместена от линията между центровете на Луната и Земята. Така се появява компонента на [[Гравитация|гравитационната сила]] в направление перпендикулярно на правата, свързваща центровете на двете тела. Така породеният [[въртящ момент]] ускорява орбиталното движение на Луната и забавя околоосното въртене на Земята.