|
Владимир Соловьов е роден в [[Москва]] на [[28 януари]] ([[16 януари]] [[стар стил]]) [[1853]] г., в семейството на известния руски историк [[Сергей Соловьов]]. По майчина линия негов прадядо е украинския философ [[Григорий Сковорода]] ([[1722]]–[[1794]]).
В 1864-1869 година завършва Пета мъжка гимназия в Москва, в която е записан направо в трети, вместо в първи клас.<ref>Лосев, А. Ф. Жизненный путь Вл. Соловьева, - В: Лосев, А. Ф. Страсть к диалектике, Москва, 1990, с. 108.</ref> На 20 години, през [[1873]] г., завършва Историко-философския факултет на [[Московски държавен университет|Московския университет]], а година по-късно защитава магистърска дисертация на тема ''„Кризата на западната философия (против позитивистите)“'' (''„Кризис западной философии (против позитивистов'')“). От началото на 1875 година преподава в Московския университет. През същата година е изпратен на продължителна научна командировка в чужбина. За година и половина посещава [[Англия]], [[Франция]], [[Италия]], [[Египет]] и др. В [[Лондон]] се занимава с изследвания върху текстове от мистическите учения, [[гностическата литература]], индийската и средновековната философия, [[Кабала]] и др. В [[Египет]] има мистически преживявания, които претворява в свои стихотворения (напр. „''Три срещи''“ („''Три свиданья''“)). Връща се в [[Москва]] и на [[14 февруари]] [[1877]] г. подава оставка като преподавател в [[Московски държавен университет|Московския университет]], след което започва да чете лекции към [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]]. Същата година се запознава с [[Фьодор Достоевски]]. През [[1880]] г. защитава докторска дисертация на тема ''„Критика на отвлечените начала“'' („''Критика отвлеченных начал''“).
На [[28 март]] [[1881]] г. в публична лекция призовава за помилването на убийците на [[Александър II (Русия)|Александър II]], като апелира за християнски морал. Поради конфликт с официалните власти си подава оставка като преподавател в университета. Според [[Алексей Лосев|А. Ф. Лосев]] причина за напускането му е и това, че не харесва преподаването с неговите задължителни моменти - програми, графици и т.н. <ref>Лосев, А. Ф. Жизненный путь Вл. Соловьева, - В: Лосев, А. Ф. Страсть к диалектике, Москва, 1990, с. 158-160.</ref> След този период се отдава на свободна писателска дейност, като пише различни статии и произведения на философска, религиозна, църковна, социално-политическа и естетическа тематика. Своят най-голям труд ''„[[Оправдание на доброто]]“'' („Оправдание добра“) издава през [[1897]] г.
Умира на [[13 август]] ([[31 юли]] [[стар стил]]) [[1900]] г., в село [[Узкое]], край [[Москва]].
|
