Зиези: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
форматиране
Ред 1:
{{безповече източници}}
'''Зиези''' е легендарен родоначалник на [[прабългари]]те, сведения за когото има само в т.нар. [[Анонимен римски хронограф]] от [[354]] г. Според Хронографа Зиези е син на [[Библия|библейския]] патриарх [[Сим]], родоначалник на [[семити]]те и син на [[Ной]]. Името му е споменато във фразата ''„Ziezi ex quo vulgares“'' („Зиези, от когото са българите“), която е първото известно споменаване на името „българи“. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях. Митичният образ на този владетел е добре развит в наскоро излязлата книга на български език: Зиези – Острието на империята (www.ziezibook.com)
 
Според В. Георгиев '''Zis''' е име на тракийско божество, като подобни имена са Ζειβι'''ζιης''', Σαμα'''ζις''' (<ref>В. Георгиев Траките и техния език, 1977, стр. 58, 61, 78)</ref>
Източници
 
Споменато е от М. Славова в анализа йѝ на надпис '''ILBulg 161.''' Славова съобщава и други подобни имена: '''Zi'''pyros''', Zi'''marcos''', Zi'''per''', Zi'''parus '''( <ref>М. Славова Thracian Names Written Through Greek and Latin Letters: a Philological Approach, стр. 10, 12).</ref>'''
Турчанинов 1971: Г. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европе. Л.1971 г., с. 71. (Г. Турчанинов публикува интересен рунически надпис от Маяцкото градище транскрибиран като „алануй кан” – т.е. алански кан.)
 
== Източници ==
        Макарова Т. Н. и Плетньова С. А. Типология и топография знаков мастеров на стенах внутреннего города Плиски. – В: В памет на проф. Ст. Ваклинов. 1984, 212-223
<references />
 
== Литература ==
        Живко Аладжов. Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). Разкопки и проучвания. Книга XXII. С. 71 - 154
* Турчанинов 1971: Г. Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европе. Л.1971 г., с. 71. (Г. Турчанинов публикува интересен рунически надпис от Маяцкото градище транскрибиран като „алануй кан”кан“ – т.е. алански кан.)
 
       * Макарова Т. Н. и Плетньова С. А. Типология и топография знаков мастеров на стенах внутреннего города Плиски. – В: В памет на проф. Ст. Ваклинов. 1984, 212- – 223
        Бешевлиев В. Първобългарите (бит и култура). С. 1981, с. 34, 127
       * Живко Аладжов. Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). Разкопки и проучвания. Книга XXII. С. 71 - – 154
 
 *  Бешевлиев  В.  Първобългарите  (бит и култура). С. 1981, с. 34, 127
* Бешевлиев В. Етническата принадлежност на рунните надписи от Мурфатлар. - – сп. Векове, кн. 4, 1976
       * Попконстантинов К. Руническите надписи от Средновековна България. - – В: Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993 г., 141 - – 165
 
       * Vladimir Agrigoroaei & Luiza Zamora, Monografia Basarabi-Murfatlar, 2003- – 2006
        Попконстантинов К. Руническите надписи от Средновековна България. - В: Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993 г., 141 - 165
       * Добрев П. Каменната книга на българите. София. 1992, с. 142
 
       * Войников Ж. Алано-древнобългарското писмо. Фабер 2011, с. 116
        Vladimir Agrigoroaei & Luiza Zamora, Monografia Basarabi-Murfatlar, 2003-2006
 
        Добрев П. Каменната книга на българите. София. 1992, с. 142
 
        Войников Ж. Алано-древнобългарското писмо. Фабер 2011, с. 116
 
Споменато е от М. Славова в анализа й на надпис '''ILBulg 161.''' Славова съобщава и други подобни имена: '''Zi'''pyros''', Zi'''marcos''', Zi'''per''', Zi'''parus '''(Thracian Names Written Through Greek and Latin Letters: a Philological Approach, стр. 10, 12).'''
 
Според В. Георгиев '''Zis''' е име на тракийско божество, като подобни имена са Ζειβι'''ζιης''', Σαμα'''ζις''' (Траките и техния език, 1977, стр. 58, 61, 78)
 
[[Категория:Митични герои]]