|
}}
Село '''Одраница ''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[ планина|планинскиобщина Земен]] , район.[[област Перник]]. Сред старите наименования на селото са запазени имената ''Удранци'', ''Одранча'', ''Одранче'', като се предполага, че вероятно името произлиза от жителско име ''Одране'' или от думата ''Одър'' - ''одър ’/дървено легло/вид подвижна колиба''; или от думата ''одрина'' - ''обор''/''сеновал'', обор’; също така вероятен произход е и от първоначално местно наименование ''Одър'' - като земеписен термин, като местното наименование ''Одрища'' в Радомирско - за ''равно място или място, където почива добитък''. <ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1-4, 1982-1985 ( Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985)</ref><ref>Фасмер ЭСРЯ – М. Фасмер, Этимологический словарь русского языка. I–IV. М., 1964-1973 .</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)</ref><ref>Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр.</ref><ref>Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.</ref><ref>Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл.</ref> ▼'''Одраница''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Земен]], [[област Перник]].
== География ==
Село Одраница се намира в [[планина|планински]] район.
▲Село Одраница се намира в [[планина|планински]] район. Сред старите наименования на селото са запазени имената ''Удранци'', ''Одранча'', ''Одранче'', като се предполага, че вероятно името произлиза от жителско име ''Одране'' или от думата ''Одър'' - ''одър ’/дървено легло/вид подвижна колиба''; или от думата ''одрина'' - ''обор''/''сеновал'', обор’; също така вероятен произход е и от първоначално местно наименование ''Одър'' - като земеписен термин, като местното наименование ''Одрища'' в Радомирско - за ''равно място или място, където почива добитък''. <ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1-4, 1982-1985 ( Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985)</ref><ref>Фасмер ЭСРЯ – М. Фасмер, Этимологический словарь русского языка. I–IV. М., 1964-1973.</ref>
<ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)</ref>
<ref>Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр.</ref><ref>Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.</ref><ref>Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл.</ref>
== История ==
Съществува легенда, че името ''Одраница'' селото носи от една случка, когато турци изнасилват местна жена. Бандата е настигната от разгневените мъже и изнасилвачите са заковани в гората над селото, и одрани живи. На същото място е издигнат манастир.
В турските регистри селото е записвано като: ''Удранци'' в 1570 г.<ref>Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за устендилскиотКустендилскиот санŸаксанjак. Скопjе. Т. V, кн. 1 – 4, 1982 – 1985 (Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985).</ref>; ''Одранча'', ''Одранче'' в 1576 г.<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.439</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.440</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.123</ref>
== Културни и природни забележителности ==
|
