Йоаким Софийски: Разлика между версии

Роден е в [[Мелник]]. Учи при [[Адам Запекос]] и [[Христофор Филитас]]. Духовен син е на мелнишкия митрополит [[Леонтий Полизоидис|Леонтий]] и е съученик с племенника му [[Анастасиос Полизоидис|Анастасиос]]. Първоначално служи като архидякон и епитроп в [[Мелнишка епархия|Мелнишката митрополия]]. В 1822 година е избран за [[Тесалиотидска и Фанариоферсалска епархия|фанарски и ферсалски митрополит]], откъдето на 22 ноември 1922<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173.</ref> или през март 1824 година<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imthf.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=40&limitstart=1 | заглавие = Ιστορία Μητροπόλεως - Σελίδα 2 | достъп_дата = 1 ноември 2014 | издател = Ιερά Μητρόπολις Θεσσαλιώτιδος και Φαναριοφερσάλων | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> се прехвърля в [[София]].

В 1823 година разпорежда да се изгорят стари сборници и изображения на светии в село [[Церовене]], Берковско.<ref>{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=55 }}</ref>