Йоан Оливер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп; козметични промени |
м ненужен двоен интервал |
||
Ред 1:
{{Личност|монарх}}
'''Йоан Оливер''' е сръбски феодален владетел от XIV век, притежавал земи в [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]] и по левия бряг на [[Вардар]] около [[Щип]].<ref name="Атанасовски 93">{{cite journal | last = Атанасовски | first = Александар | authorlink =
== Биография ==
Ред 9:
{{цитат|Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide<ref name="Атанасовски 93"/>}}
Издигането на Оливер се свързва с преговорите между византийския император [[Андроник III Палеолог]] и сръбския крал [[Стефан Душан]] в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с [[Йоан Кантакузин]]. Земите му тогава вероятно обхващат Злетово и Овче поле.<ref name="Атанасовски 93"/> Оливер бързо се издига в кариерата и минава всички степени на сръбската дворцова йерархия – от началник до деспот: отначало бил „велик челник”, после „велик слуга” и „велик воевода”, за да достигне след април 1346 година най-висшите титли — севастократор и деспот<ref name="Матанов 35">{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink =
На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „[[Свети Димитър (Кочани)|Свети Димитър]]“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска – с кръстове в началото на текста и преди подписа, което може да се смята за знак за относителен суверинитет, с който са се ползвали „краищниците“ - управителите на пограничните области, отговарящи на германските маркграфове и френските маркизи.<ref name="Атанасовски 94"/>
По отношение на земите управлявани от Оливер има различни гледища. В 1341 година държи района на Кочани, а в 1342 година е присъединено и Овче поле.<ref name="Атанасовски 95"/> Според [[Христо Матанов]] „Точните граници на неговите владения все още не са установени с необходимата прецизност, но по всичко изглежда, че те са се простирали между реките Пчиня, Вардар, Брегалиница и Осоговската планина, а след отстраняването и смъртта на Хрельо деспот Оливер вероятно е присъединил и част от неговите земи“.<ref name="Матанов 35"/> Още в 1341 година като велик слуга Оливер самостоятелно завладява области<ref name="Матанов 35"/> и на него, а не на сръбския владетел се предавт някои от местните византийски феодали. За един такъв феодал на име Тодор се споменава в Оливеровата грамота от 1341 година на манастира „Свети Димитър“ в Кочани.<ref name="Матанов 36">{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink =
В грамотата на [[Лесновски манастир|Лесновския манастир]] от 1341 година се споменава „велик войвода Йоан Оливер със съпруга Ана-Мария и син Крайко“.<ref name="Атанасовски 94"/> Манастирът на българския светец Гаврил Лесновски е възстановен от Оливер, който става негов ктитор.<ref name="Матанов 36"/>
Ред 19:
Също като „велик войвода“ е споменат и в ктиторския надпис от Лесново и в миней от 1342 година, писан по заповед на „великия войвода Йоан Оливер“.<ref name="Атанасовски 94"/> На монограма в кубето на притвора на църквата на Лесновския манастир Оливер е изобразен като „севастократор“ със съпругата си Ана-Мария.<ref name="Атанасовски 94"/><ref>Пириватрић, С. Византијске титуле Јована Оливера. Прилог истраживању проблема њиховог порекла и хронологије. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, [https://www.academia.edu/9714780/Византијске_титуле_Јована_Оливера._Прилог_истраживању_проблема_њиховог_порекла_и_хронологије 713-724].</ref> Като „деспот“ е споменат за пръв път в Душановата грамота на Лесновския манастир: „и подари деспот царства ми...“<ref name="Атанасовски 94"/> Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „Свети Йоан Предтеча“ в катедралния храм „[[Света София (Охрид)|Света София]]“ в Охрид.<ref name="Матанов 36"/>
От съпругата си Ана Мария има 7 деца – Даница, предложена за съпруга на [[Матей Кантакузин]], Крайко, Дамян, Видослава, Дабижив, Гусин и Оливер.<ref name="Атанасовски 95">{{cite journal | last = Атанасовски | first = Александар | authorlink =
След 1355 година историческите сведения за деспот Йоан Оливер и за неговия брат Богдан, споменат от Кантакузин във връзка със събитията от 1342 г., се губят. [[Лаоник Халкокондил]] споменава за някой си Богдан в своя „списък“ на наследниците на Стефан Душан, и то като за владетел на земите между Сяр и Вардар, а ранните османски регистри са съхранили названието на вилаетите „Богдан“ и „Оливер“ („Оливера“) в Южна Македония. Матанов предполага, че след 1354-1355 година деспот Оливер или е умрял, или се е замонашил.<ref name="Матанов 149">{{cite book | title = Югозападните български земи през XIV век | last = Матанов | first = Христо | authorlink =
Съгласно една бележка в [[Оливеров миней|Оливеровия миней]] „Оливер деспот“ починал на 6 септември. Годината на смъртта му не се съобщава.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, 43.</ref>
| |||