Конференция по сигурността и сътрудничеството в Европа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
добавки; форматиране: 4x нов ред, 2x тире, 13 интервала, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Заключителният акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа''', известен също като '''Хелзинкски заключителен акт''' ({{lang|en|Helsinki Final Act}}), '''Хелзинкски споразумения/съглашения''' ({{lang|en|Helsinki Accords}}) и '''Хелзинкска декларация''' ({{lang|en|Helsinki Declaration}}) е международно споразумение, подписано в [[Хелзинки]], столицата на [[Финландия]], на [[1 август]] [[1975]] г<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.osce.org/mc/39501 | заглавие = Helsinki Final Act | достъп_дата = 12 април 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = OSCE | цитат = | език = }}</ref> от ръководителите на 35 държави (33 от [[Европа]], [[САЩ]] и [[Канада]]), членки на Съвещанието[[Организация поза сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (СССЕ)<ref>от 1995 [[ОССЕ]]</ref>, многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада<ref name=galbreath>{{cite book|last=Galbreath|first=David J.|title=The Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE)|year=2007|publisher=Routledge|location=New York, NY|isbn=9780203960943}}</ref>. След повече от две години интензивни консултации в Хелзинки е подписан този Заключителен акт, който залага нови принципи на международното сътрудничество. В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани („хелзинкският„Хелзинкският декалог“), а също и в отношенията помежду им.
 
== История ==
Първото предложение за съвещание за общоевропейска сигурност е на [[Вячеслав Молотов]] през 1954 г. То е отхвърлено, тъй като не включва участието на САЩ и западните страни го възприемат като опит за спъване на [[НАТО]]. СССР повдига отново идеята за подобряване на отношенията между Изтока и Запада през 1966 г., но официалното предложение става факт след среща на страните от [[Варшавския договор]] през март 1969 г. Тогава СССР се съгласява САЩ да участва и оттегля искането си за разпускане на НАТО. Според [[Хенри Кисинджър]] „СССР се надяваше да замени НАТО с паневропейска система за сигурност... В течение на процеса на подготовка на срещата постепенно се установи, че на практика западните демокрации притежават психологическо и материално превъзходство“<ref name="ХХ">{{cite book | title = Убийте „Скитник“ | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Сиела | location = | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|312}}.
 
Срещата в Хелзинки е предшествана от дълги преговори. Съвещанието се конструира през юли 1973 г., следват предварителни разговори и през януари 1974 г. е изготвен конкретен документ.
 
== Участници ==
Лидерите на всички европейски страни (34 държави, без Андора и Албания) и САЩ се събират в двореца „Финландия“ на 1 август 1975 г. САЩ са представени от президента [[Джералд Форд]], а СССР – от [[Леонид Брежнев]].
 
== Договорености ==
Подписаният документ се състои от пет части:
Междудържавните договорености са групирани в няколко раздела:
*# '''вВъпроси, международно-правоватаотнасящи областсе до сигурността на Европа:''' затвърждаване на политическите и териториални резултати от [[Втората световна война]] и изложение на принципите на взаимоотношения между държавите-участнички, включително нерушимост на границите, териториална цялостност на държавите, ненамеса във вътрешните работи на другите държави; съгласуване на мерки за укрепване на доверието във военната област (предварителни уведомления за военни учения и крупни придвижвания на войски, присъствие на наблюдатели на военни учения); мирно уреждане на спорове;
*# '''в икономическата област:''' съгласуване на основни сфери на сътрудничествоСътрудничество в областта на икономиката, науката и, техниката и защита на околната среда;
*# Сътрудничество '''в хуманитарната области други области:''' съгласуване на задълженията по въпросите на [[правата на човека]] и основните свободи, включително свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование, право на труд, право на образование и медицинско обслужване.
# Въпроси за сигурността и сътрудничеството в Средиземноморието;
# Следващи стъпки след Съвещанието
 
В третата част са включени контактите между хората на основата на семейни връзки, събирането на семейства, браковете между граждани на различни държави, пътувания по лични или професионални причини, срещи на младежи, сътрудничество в различните видове информация, културата и образованието. Впоследствие тя изиграва голяма роля за настъпването на промени в социалистическите страни, като се превръща в знаме на [[дисидент]]ите от Източна Европа в борбата за повече свободи<ref name="ХХ"/>.
 
Страните приемат и декларация за принципите, от които страните ще се ръководят помежду си<ref name="ХХ"/>:
# Суверенно равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета;
# Неупотреба на сила или заплаха със сила;
# Неприкосновеност на границите;
# Териториална цялост на държавите;
# Мирно уреждане на споровете;
# Ненамеса във вътрешните работи;
# Зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията;
# Равноправие на народите и правата им да се разпореждат със собствената си съдба;
# Сътрудничество между държавите;
# Добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право
 
== Оценки ==
* '''в международно-правовата област:''' затвърждаване на политическите и териториални резултати от [[Втората световна война]] и изложение на принципите на взаимоотношения между държавите-участнички, включително нерушимост на границите, териториална цялостност на държавите, ненамеса във вътрешните работи на другите държави;
Заключителният акт е смятан за уникален документ в историята на международните отношения, тъй като става юридическа база за регламентация на сигурността и сътрудничеството в Европа<ref name="ХХ"/>
* '''във военно-политическата област:''' съгласуване на мерки за укрепване на доверието във военната област (предварителни уведомления за военни учения и крупни придвижвания на войски, присъствие на наблюдатели на военни учения); мирно уреждане на спорове;
* '''в икономическата област:''' съгласуване на основни сфери на сътрудничество в областта на икономиката, науката и техниката и защита на околната среда;
* '''в хуманитарната област:''' съгласуване на задълженията по въпросите на [[правата на човека]] и основните свободи, включително свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование, право на труд, право на образование и медицинско обслужване.
 
== Източници ==
Line 18 ⟶ 43:
* [http://www.osce.org/mc/39501 Helsinki Final Act] – в сайта на ОССЕ
* [http://www.osce.org/ru/mc/39505?download=true Заключительный акт] – в сайта на ОССЕ
* [http://bse.sci-lib.com/article104049.html Совещание по безопасности и сотрудничеству в Европе] - – статия в [[Большая советская энциклопедия]]
 
[[Категория:Международни договори]]