Гена Димитрова: Разлика между версии

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в [[София]] на приемни изпити в Българската държавна консерватория. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка [[Лиляна Жабленска]]. Завършва през 1964 г. при водещия вокален педагог [[Христо Бръмбаров]].<ref name="абаджиев"/>

 

 

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Студиото към „Ла Скала“<ref name="абаджиев"/> при [[Ренато Пасторино]], [[Енца Ферари]] и [[Рената Корозио]]. През това време участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в [[Тревизо]], на който кандидатите представят ролята на Амелия от „[[Бал с маски]]“ на Верди.<ref name="абаджиев"/> През 1971 г. е на турне във [[Франция]] с италианска оперна трупа, представяща операта „[[Силата на съдбата]]“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с [[Пласидо Доминго]] и [[Пиеро Капучили]].<ref name="абаджиев"/>