Разлика между версии на „Георги Арианит“

м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
| вложки =
}}
'''Георги Арианит''' ({{lang|sq|Gjergj Arianiti}}) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Един от основателите на [[Лежка лига|Лежката лига]]. През 1450 г. след поражението при [[Берат]] се отказва от съюза със [[Скендербег]].
 
Георги Арианит е най-големият син на [[Комнин Арианити]], чиито владения се намирали близо до [[Драч]]. Той има двама братя – [[Моисей Голем Комнин Арианит]] и Владан.<ref>Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5</ref>
 
Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г. През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref>
 
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
 
През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз [[Фружин]], който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] от рода [[Срацимировци]].<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
 
През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на [[Елбасан]] и [[Тепелена]]. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref>
 
== Семейство ==
От първия си брак има 8 деца:
 
* [[Доника Кастриоти|Андроника (Доника) Арианити]], омъжена на 21 април 1451 г. за националния герой на Албания княз [[Скендербег]];
* Войсава Арианити, омъжена за княз [[Иван Църноевич]]<ref>[https://web.archive.org/web/20100910095427/http://www.albanianhistory.net/texts16-18/AH1515.html Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)]</ref>, от когото има трима сина: [[Георги IV Църноевич]], [[Стефан II Църноевич]] и [[Станко Църноевич]];
* Кирана (Ирена) Арианити, омъжена за [[Никола Пал Дукагини]];
* Елена Арианити;
* Деспина Арианити;
* [[Ангелина Сръбска|Ангелина Арианити]], съпруга на сръбския деспот [[Стефан Бранкович]];
* Комина (Комнина) Арианити, съпруга на [[Гойко Балшич]]<ref>Slijepčević 1983, p. 40: "Комнина за Гојка.Балшића"</ref>;
* Катерина Арианити.
 
От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.<ref>[https://web.archive.org/web/20100910095427/http://www.albanianhistory.net/texts16-18/AH1515.html Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)]</ref> Един от синовете му от Пиетрина е:
* [[Константин Комнин Арианит]], капитан, погребан в църквата на 12-те апостоли в Рим.<ref>[Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 9789928409096978-9928-4090-9-6.]</ref>
 
== Бележки ==