Георги Бранкович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Бот: Козметични промени
Ред 38:
През 1439 г. Мурад II нападнал Сърбия, превзел [[Смедерево]], където Бранкович бил преместил столицата си, и пленил, и ослепил неговите синове Григорий Бранкович и Стефан Бранкович. Така на Георги се наложило заедно със сина си Лазар Бранкович отново да търси спасение в Унгария. На следващата година османците превзели Белград, а през 1441 г. и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]]. В Унгария обаче имотите на Бранкович били конфискувани, и той се установил в [[Дубровник]].
 
Във възстановената Сърбия Георги Бранкович се завърнал с помощта на полския крал [[Владислав III| Владислав Варненчик]] и на [[Янош Хуняди]]. Заедно с тях, Бранкович участва в кръстонсония поход през 1443г. и в битките с османците включително при [[Битка при Ниш (1443)|Ниш]] и [[Битка при Златица|Златица]]. Но той не им оказал помощ в [[Битка при Варна|битката при Варна]] през 1444 г. През 1453 г. Георги изпратил в помощ на султан [[Мехмед II]] войска под обсадения Константинопол, в състава на която бил и Константин Михайлович, бъдещият автор на [[Записки на еничарина]].
 
Деспот Георги Бранкович починал през 1456 г. от раните, които получил в едно сражение с унгарците.