Кирил VII Константинополски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ненужен двоен интервал; козметични промени
Ред 1:
{{Личност|епископ}}
 
'''Кирил VII Константинополски''' ({{lang|el|Κύριλλος Ζ΄}}) е [[Гърция|гръцки]] [[Православие|православен]] [[духовник]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://markmarkou.sites.sch.gr/1871_1900/1872/koim/kyrillos_konstantinoupoleos.htm | заглавие = Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Κύριλλος ο Ζ΄. (1775-1872) | достъп_дата = 16 октомври 2020 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>
 
== Биография ==
Роден е през 1775 година в [[Одрин]] със светското име '''Константинос''' (''Κωνσταντίνος''). Митрополит [[Калиник V Константинополски|Калиник Одрински]] (1780 - 1792) го ръкополага за дякон. Служи като втори дякон в Патриаршията. През май 1831 година става [[Еноска епархия|еноски митрополит]]. През март 1847 година е преместен като [[Амасийска епархия|амасийски митрополит]]. На 21 септември (3 октомври) 1855 година е избран за [[вселенски патриарх]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
По време на патриархата му е свикано събрание на представителите на епархиите, за съставяне и ратифициране на така наречения Общ канон<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ec-patr.org/oikoymeniko-patriarxeio/istoria/diatelesantes-patriarxes/ | заглавие = Κύριλλος Ζʹ | достъп_дата = 16 октомври 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Οικουμενικό Πατριαρχείο | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> за управлението на Константинополската църква в съответствие със султанския [[Хатихумаюн]] от 1856 година. Новиете правила предизмикват недоволство и в 1859 година патриарх Кирил подава оставка, която обаче не е приета от Портата, за да могат да завършат заседанията на Временния специален съвет.
 
По времето на Кирил набира сили българското църковно движение и Кирил се опитва да успокои българите с няколко ръкополагания на българи за епископи, като това на [[Иларион Макариополски]] в 1858 година, а в 1859 година е създадена българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград. Отстъпките са силно закъснели и на 3 април 1860 година по време на така наречената [[Великденска акция]] българската община официално се отделя от Патриаршията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = К истории восстановления автокефалии Болгарской Церкви в ХIХ веке. Часть 1 | достъп_дата = 16 октомври 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Православие.ru | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Заради провала си по българския въпрос патриарх Кирил подава оставка на 1 (13) юли 1860 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
Умира на Халки на 13 март 1872 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Ред 23:
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Православие|Гърция}}
 
[[Категория:Гръцки духовници]]
[[Категория:Родени в Одрин]]