Кирил V Константинополски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал |
|||
Ред 18:
Като патриарх Кирил има три приоритета – възстановяване на патриаршеските финанси, борбата срещу позициите на Римокатолическата църква и обучението на монасите. Кирил увеличава таксите на митрополитите и облекчва малките енории – това действие е доста успешно, но го прави ненопулярен сред епископите. Той подкрепя нуждата от повторно кръщение и особено на жените,<ref name="Frazee">{{cite book | last = Frazee | first = Charles | title = Catholics and sultans: the church and the Ottoman Empire, 1453-1923 | publisher = Cambridge University Press | location = London | year = 2006 | isbn = 0-521-02700-4 |pages=160–2}}</ref> защото смята [[Арменска апостолическа църква|арменските]] и римокатолическите кръщения за невалидни. Тези му позиции също пораждат недоволство сред митрополитите, които го свалят през май 1751 година и връщат на негово място Паисий II. Кирил се оттегля на остров [[Халки]].
Кирил обаче е подкрепян от голяма част от населението и заради регулациите на данъците и заради опозицията на Римокатолическата църква. Кирил е подпомогнат от един монах чудотворец Авксентий,<ref name="Runciman"/> който държи антикатолически проповеди, които водят до бунтове, кулминирали в насилствено завземане на Патриаршията и залавяне на Паисий ІІ.<ref name="Frazee"/> Бунтовете са смазани, но османските власти срещу 45 000 пиастра<ref name="Papadopoullos 166">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros
В 1749 година Кирил създава [[Атонска академия|Атонската академия]] и в 1753 година вика видният богослов и учен [[Евгениос Вулгарис]] да я управлява. [[Гръцко просвещение|Просвещенскитe]] идеи на Вулгарис обаче се сблъскват с представите на атонските монаси и Вулгарис е принуден да подаде оставка в 1758 г.<ref name="Runciman 220">{{cite book | last = Runciman | first = Steven | title = The Great Church in captivity| publisher = Cambridge University Press | year = 1985 | isbn = 978-0-521-31310-0 |pages=220}}</ref>}
Ред 31:
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714 – 1718 година, когато венециански Пелопонес ([[Кралство Морея|Морея]]) е завладян от Османската империя. Според милетската си система, османците поставят католиците под управлението константинополския патрирах, което води до многобройни приемания на православието.<ref name="Runciman"/> В 1752 година Кирил нарежда при всички случаи арменците и католиците, приемащи православието, да бъдат повторно кръщавани. На 28 април 1755 година се събира Светият Синод и формално гласува против позицията на Кирил, намирайки я за иновация, непредвиждана от древните канони и противоречаща на литургичната практика. Кирил изпраща в изгнание всички членове на Синода, които се обявяват против позицията му.<ref name="Frazee"/>
През юни 1755 Кирил изпраща циркулярно писмо, озаглавено „Анатема на тези, които приемат папските тайнства“, и няколко месеца по-късно издава формална заповед „Орос на Светата Вселенска Христова църква“, който изисква повторно кръщение при всички случаи. Оросът има поне седем издания<ref name="Papadopoullos 197">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros
Невалидността на неправославните кръщения не е свързана с „еретичните“ доктрини на другите църкви, а е единствено следствие от неизвършването на православните ритуали, тоест тройното пълно потапяне от православен свещеник или вярващ. Никоя друга православна църква освен гръцките, не приема ороса. [[Руска православна църква|Руската православна църква]] продължава да приема католически и лютерански кръщения.<ref name="Pogodin">{{cite journal |url=http://www.holy-trinity.org/ecclesiology/pogodin-reception/reception-ch3.html |title=On the Question of the Order of Reception of Persons into the Orthodox Church |chapter=III, The decision of the Constantinople Council of 1756 |journal=Vestnik Russkogo Khristianskogo Dvizheniya |issue= 173 I-1996 and 174 II-1996/I-1997|author=Ambrosius Pogodin |accessdate=20 юни 2011}}</ref> Оросът никога формално не е отменян, но в началото на XX век Църквата на Гърция оторизира различни форми на приемане на християнски конверти.<ref name="Meyendorff1"/> Оросът и до днес се смята за валиден от някои консервативни православни кръгове.<ref name="Meyendorff">{{cite book | last = Meyendorff | first = John | title = Christ in Eastern Christian thought | publisher = St. Vladimir's Seminary Press | location = Crestwood, N.Y | year = 1975 | isbn = 978-0-913836-27-9 |page=151 }}</ref>
| |||