Гримоалд I (Беневенто): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 16:
Той е най-малкият син на [[Гизулф II (Фриули)|Гизулф II]], [[Фриулско херцогство|херцог на Фриули]], и Ромилда (Рамхилда), вероятно дъщеря на херцог [[Гарибалд I]] от [[Бавария]].
През [[610]] г. Гримоалд е пленен от [[авари]]те във [[Фриули]], бяга с брат си [[Радуалд]] с кораб през [[625]] г. в [[Беневенто]]. Другите му братя [[Тасо (Фриули)|Тасо]] и [[Како (Фриули)|Како]] са подмамени от [[
През 626 г. с брат му Радуалд са изгонени от чичо им [[Гизулф II (Беневенто)|Гразулф II]] от Фриули, и те бягат при [[Аричис I]] в Беневенто. През [[633]] г. са осиновени в Беневенто. През [[641]] г. братята стават [[регент]]и на болния херцог [[Айо I (херцог на Беневенто)|Айо I]], през [[647]] г. Гримоалд го следва като херцог. При коронуването изглежда се жени за благородното момиче ''Ита'', военнопленничка. Жени се след това за сестра на крал [[Годеперт]], който го вика на помощ през [[661]] г. Възползва се от караниците на братята, негови зетове, водещи междубратски войни [[Годеперт]] и [[Перктарит]], предава властта на сина си [[Ромуалд I от Беневенто|Ромуалд]] и през [[662]] г. заминава за [[Лангобардия]]. Убива с нож Годеперт в [[Павия]], докато Перктарит (брат на Годеперт и съ-крал) бяга при [[прабългари]]те, после при [[авари]]те.
Ред 26:
Когато Гримоалд I пристига, императорът се оттегля в Неапол. Гримоалд разбива изпратената срещу Беневенто армия от 20 000 мъже под ръководството на Фелдхер Сабурус (''Saburus''), унищожително. През 663 г. побеждава франките в битката до Рикволи, стои непрекъснато срещу Византия – Източен Рим. Император Констанс II е от 663 г. в [[Сиракуза]] (''Syrakus''), за да спре нападащите лангобарди, което почти не му се удава. Гримоалд I печели обратно Бриндизи и Ортарнто и отблъска многократно още франки и авари. Печели обратно също [[Фриули]], увеличава царството си през [[Алпи]]те, завоюва северен Тирол, южна Швейцария. Завоюва големи части от Апулия и Калабрия, заселва прабългарски племенни части в южна Италия.
[[Алцек]]о (също Алцек)<ref>Friedhelm Winkelmann u.a.: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit'', Bd. 1, Walter de Gruyter Verlag, Berlin 1999, ISBN
Когато Гримоалд умира през [[671]] г. последствие пускане на венозна кръв е описан като възрастен, грамаден мъж с гола глава и гъста брада, оставя едно царство, без Екзархата, Рим и Неапол, обхващащо почти цяла Италия.
|