Уикипедия

Венко Марковски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м корекция на неправилно поставени препинателни знаци в последващи редакции
Ред 8:
}}
 
'''Вениамин (Венко) Миланов Тошев''' е български и македонски [[писател]],<ref name="ГУАМС 265">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=265 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015}}</ref>, основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима '''Венко Марковски''', даден му от [[Теодор Траянов]]. Войнстващ [[македонизъм|македонист]] от 1941 година, по-късно Марковски се връща към [[българщина]]та и става ярък критик на методите, с които се изгражда [[Македонци (нация)|македонската нация]] в [[Социалистическа република Македония]]. Той е [[академик]] на [[БАН]] от 1979 г. и народен деятел на културата.
 
== Биография ==
Ред 46:
{{цитат|Тази нявгашна земя на чест – сега е стреха на позор нечуван и невиждан геноцид.}}
 
В мемоарна серия на [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в Ню Йорк са публикувани спомените на Венко Марковски за Голи оток, с което той изненадва управляващите не само в Скопие, но и в самата България. Книгата е преведена на македонски литературен език и издадена в Скопие през 2009 г.<ref>[http://www.vest.com.mk/?ItemID=58098B63D6E3BC48AFC5677B3CFDC7B4 vest.com.mk]</ref> През 2009 г. [[Младен Сърбиновски]] в пиесата „Македонският Фауст“ е пресъздал този момент от биографията на поета в една оригинална сцена – срещата на Марковски с [[Лазар Колишевски]]. Със свойственото на своята каста „бащинско“ високомерие партийният ръководител заявява:
 
{{цитат|Виж, Марковски, ти си наш човек... Партията уважава твоето творчество и всичко, което си направил за Македония, но не може да преглътне... та дори и когато става въпрос за големия Венко... Имаш и големи грехове, и големи заслуги. Защо продължаваш постарому?... От теб се иска открита самокритика за цялостното ти поведение и за вредите, които си нанесъл на партията, на Македония и на социализма... Придобиваш статут на държавен поет с всичките привилегии: автомобил, шофьор....“<ref>Младен Сърбиновски. Македонският Фауст. София, изд. „Труд“, 1997</ref>|}}
Ред 52:
Венко Марковски обаче устоява на изкушението, макар то със сигурност е можело да го превърне в „патриарх“ на македонската литература, още повече, че преди лагера (а дори и когато го заклеймяват като „предател“, „враг“ и т.н.) стиховете му владеят сърцата и умовете на младежта. Както докладва на Колишевски една от героините в същата пиеса („Активистката“) „... не можем да отвикнем младите от неговите песни (...), за тях той се е превърнал в мит...“ Но убедеността на властниците, че поетът сам ще разруши мита за себе си и ще поеме отново в „правилната посока“ удрят на камък. Венко Марковски успява да намери убежище отново в България.
 
През 1965 година Венко Марковски се преселва в България.<ref name="ГУАМС 266"/><ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 110</ref>. През 1968 година от СФРЮ в България със семействата си се преселват и неговите син и дъщеря.
 
''Към висините пътят с тръне е покрит.''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Венко_Марковски“.