Иван Асен I: Разлика между версии

| име = Йоан IИван Асен I

== Характер на Йоан IИван Асен I ==

Цар Йоан IИван Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на [[Второто българско царство]]. Един премълчаван факт е, че явно цар Йоан IИван Асен I приличал по характер на малкия си брат [[Калоян]]. Много от фактите за живота на Йоан IИван Асен се съдържат в историографията на византийския историк [[Никита Хониат]]<ref name="n">[http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_2.htm Никита Хониат, „Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела“]</ref>. От там става известно, че освен решителен тактик, Йоан IИван Асен бил безжалостен към врага – Никита Хониат го описва като горд и самонадеян, а липсата на милосърдие, огненият нрав станали причина за гибелта на този важен за България владетел.

[[Файл:Second_Bulgarian_Empire_%281185-1196%29.png|мини|330px|България по времето на Йоан IАсен и цар Петър IV IV]]

През [[1189]] г. предвождани от [[Фридрих I Барбароса]] германски рицари повеждат [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Йоан IАсен и Петър IV решават, че немският император може да узакони статута на България. Поради тази причина те на два пъти предлагат военна помощ срещу [[Византия]] (въпреки че през [[1188]] г. в [[Нюрнберг]] е подписан договор, уреждащ преминаването на кръстоносците през Византия; отношенията между двете страни били силно изострени), в замяна на което Фридрих Барбароса трябвало да положи на главата на цар Петър IV IV короната на „гръцките императори“. Монархът отказал, а конфликтът с Византия бил уреден по мирен път. По-важното е, че отново се вижда стремежът за равенство и дори превъзходство над Византийската империя, подобно на това при [[Симеон I|Симеон]].

През [[1190]] г. Исак II Ангел решава да заличи отново България от картата и предприема мащабен поход. Преминава през [[Стара планина]] и се насочва към [[Търново|Търновград]]. Двамата братя осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при [[кумани]]те за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в [[Тракия]]. Докато армията му преминава през [[Тревненски проход|Тревненския проход]], попада в устроена от българите засада и бива посечен. През [[1190]] г. след битката в Тревненския проход цар Петър IV предава реалната власт на брат си, като запазва титлата си, но се оттегля в Преслав. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат.

[[Файл:TeodorPetyr IvanAsen.jpg|230px|мини|Предполагаемата монета на Теодор-Петър или Йоан IИван Асен I]]

През 1193 – 1194 г. български войски завземат [[Сердика (крепост)|Сердика]] и селищата по Горна [[Струма]], а през следващата година и важните крепости [[Сяр]], [[Струмица]], [[Амфиполис]] и много други градове и села по Долна Струма и [[Беломорие]]то.<ref name="Хониат2">Никита Хониат, „История“, 29. – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_049.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49]</ref> През [[1195]] г. цар Йоан I Асен I пренася мощите на Св. [[Йоан Рилски]] от [[София]] в Търновград. През 1194 – 1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани [[Ниш]]ко, [[Поморавие]]то, [[Белград]]ската и [[Браничево|Браничевската]] области.

== Смъртта на Йоан IИван Асен I ==

Йоан I Асен I става жертва на заговор – бива убит от болярина [[Иванко]], който прави и опит да узурпира българския престол, но не получава обещаната от Византия подкрепа. Византийският хронист [[Никита Хониат]] описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт, като представя две обяснения за убийството на цар Асен от Иванко.<ref name="Хониат2" /> Никита Хониат е съвременник на събитията и много добре свързан с управленските кръгове във Византия, затова вероятно и двата предложени мотива за действитята на Иванко почиват на реални сведения и факти.

Основна причина според него е немилосърдието и жестокостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попада един свещеник. Свещеникът започнал да моли Йоан IИван Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича – влашки, както нарича и самия владетел). Царят обаче отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (ромей) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бога. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както Йоан IИван Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бога (в качеството си на свещеник), така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек, вадещ меч срещу другите. Предсказанието на свещеника, доколкото можем да се доверим на тази история от византийския хронист, се сбъднало с голяма точност.

С нетърпение Йоан IИван Асен I веднага разпорежда да призоват Иванко през нощта, а той от своя страна отговаря, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче Йоан IИван Асен I разчита това като неуважение и заповядва повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага осъзнава за какво го вика Йоан IИван Асен I и се обръща за съвет към свои дворцови приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако Йоан IИван Асен I само смятал да го упреква и да му наложи поносимо наказание, те го посъветвали да изтърпи мъжки и стоически, да поиска прошка и да се подчини на волята на самодържеца. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.

Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че Йоан IИван Асен I явно нямал намерение да прощава понеже в яростта си посегнал към копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Йоан IИван Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползва от ситуацията и завзема Търновград, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на брата на убития цар – Петър IV.

Дълго време българските историци смятат, че Йоан IИван Асен I има само един брак, с царица [[Елена (Иван Асен I)|Елена (монахиня Евгения)]], от която има двама сина:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan9.html#A2 ''The house of Aseniden''], genealogy.euweb.cz</ref>

* Цар [[Иван Асен II|Йоан II Асен]];

При разкопки в средновековния град [[Червен (крепост)|Червен]] обаче е намерен надгробен паметник, на който е изписано: „''На...ден поставих кръст на жена си Мария, Асен цар на Търново...''“<ref>Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref> Този надпис заедно с Бориловия синодик, където Елена е спомената като „''новата царица Елена''“, доказва, че [[Мария (Иван Асен I)|Мария]] е първата съпруга на цар Йоан IИван Асен I.