Джозефин Бейкър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 23:
}} }}
 
'''Джозефин Бейкър''' ({{lang|en|Josephine Baker}}) или '''Жозефи&#768;нЖозефѝн Баке&#768;рБакѐр''' ({{lang|fr|Joséphine Baker}}) е американско-френска [[танцьорка]], [[певица]] и [[актриса]]. Наричана е „Бронзовата Венера“ и „Черната перла“.<ref>{{cite web|url=https://www.aljazeera.com/features/2017/06/03/josephine-baker-the-life-of-an-artist-and-activist/|title=Josephine Baker: The life of an artist and activist|publisher=[[Ал Джазира]]|date=3 юни 2017|accessdate=7 октомври 2020}}</ref>
 
== Биография ==
Джозефин Бейкър е родена на 3 юни 1906 г. в [[Сейнт Луис]] в семейството на [[Афроамериканци|афроамерикански]] музиканти, които се разделят малко по-късно. На 13 години майката на Джозефин я жени за доста по-възрастен от нея мъж и бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се жени за Били Бейкър и макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си.
 
[[КартинкаФайл:Baker Banana.jpg|ляво|thumbмини|250px|Джозефин Бейкър през 1927 г. във „Фоли Бержер“ с известната си бананова поличка.]]
 
Започва творческата си кариера на 16-годишна възраст. През 1925 г. заминава за [[Франция]], където се превръща в звезда на [[вариете]]тните представления. През 1926 – 1927 г. е звезда на известното кабаре „[[Фоли Бержер]]“ в [[Париж]]. През 1930-те години започва да работи не само като танцьорка, но и като певица. Заради провокационните и&#768;ѝ костюми и танци, нейни представления са забранени в редица европейски градове като [[Прага]], [[Будапеща]], [[Мюнхен]], [[Виена]].
 
Независимо от успешната си кариера, Бейкър често е подлагана на [[Расизъм|расистки]] нападки. През 1937 г. получава френско гражданство. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] тя се намира във Франция и Северна Африка. Изнася представления пред френските войски и работи за [[Съпротива (Франция)|СъпротиваСъпротивата]]та и [[разузнаване]]то. Получава удостоверение за летец и става [[лейтенант]]. От 1947 г. живее в замъка [[Шато де Миланд]] в Южна Франция.
 
През 1956 г. се отказва от сцената, но се завръща отново през 1961 година, като в 1973 г. изнася концерти в „[[Карнеги Хол]]“. Като протест срещу расизма тя осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. Написва и няколко автобиографични книги. В 1970 година Джозефин Бейкър идва в [[България]] и изнася рецитал на международния фестивал „[[Златен Орфей|Златния Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. През 1975 г. тя отпразнува юбилей – 50-годишна сценична дейност. Малко след това умира от кръвоизлив в мозъка. Погребана е в гробището Монако в [[Монте Карло]].