Дряновски манастир: Разлика между версии

м
Бот: Козметични промени
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
м (Бот: Козметични промени)
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османско владичество. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]] – Левски, отец [[Матей Преображенски]] – Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
 
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г.
в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник костница през 1897 г. на загиналите въстаници. Костницата е изработена по проект на италианеца [[Джовани Мосути]]. Проектът е бил готов още през 1890 г. като статуята е изработена в Рим от Лука Ардити.<ref>Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. София, 1987</ref>
През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул [[Кольо Карагьозов]] внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата.