Електрет: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 1 година
м
Бот: Козметични промени
({{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}})
м (Бот: Козметични промени)
След края на Втората световна война започва изследването и създаването на нови електрети, а същевременно тяхното приложение нараства. Получени са електрети от полимери като полиметил метакрилат, поливинил ацетат, полиамидна смола, а също и от органични и неорганични вещества като [[нафтален]], [[сяра]], магнезиев, цинков, калциев, бариев, бисмутов и стронциев титанати, [[стеатит]]и и т.н.
 
През 1937 г. [[Георги Наджаков]] получава електрет от сяра, като въздействал на стопилката едновременно със светлина и електрическо поле. Полученият по този начин електрет имал заряди, които изчезвали на светлина. В тъмнина, зарядите се запазвали за няколко месеца. Г. Наджаков нарекъл получените от него електрети – фотоелектрети. На базата на множество негови открития бива създадена първата високоефективна, размножителна техника – [[Копирна машина|ксероксксероксът]]ът.
 
Опитите за получаване на ефективни електрети не спира и през 80-те години. В Институт по електропромишленост, група ентусиасти с ръководител Недялко Тенев, опитват да създадат електрети на база високомолекулни, епоксидни смоли. Резултатите нямат практическа стойност, като електрети, получените [[Електрически заряд|зарядзаряди]]и са малки. Но те показват, че епоксидните смоли и вещества са едни от най-добрите и най-устойчивите високоволтови диелектрици с малка остатъчна поляризация и диелектрични загуби. Така се разработва широка гама от изолационни състави, използвани и до днес.
 
== Приложение ==