Над ядрото е разположена мантията. Това е най-дебелия слой обхващащ 66% от земната маса. От долу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна, средна и горна земна мантия. Само най-външната част на земната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Там температурата е над 1300 °C и скалите там са в разтопено състояние, наречено [[магма]]. Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция).
== Състав ==
Ред 64:
== Температура и налягане ==
В мантията температурите варират от около 200 °C при горната граница с кората до около 4000 °C при границата с ядрото.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/65171709|title=The planetary scientist's companion|last=Katharina.|first=Lodders,|date=1998|publisher=Oxford University Press|others=Fegley, Bruce.|isbn=1423759834|location=New York|oclc=65171709}}</ref> [[Геотермален градиент|Геотермалният градиент]] на мантията се увеличава рязко в пограничните слоеве отгоре и отдолу на мантията и се увеличава постепенно през вътрешността ѝ.<ref name="turcotte2">{{cite book|title=Geodynamics|last=Turcotte|first=DL|author2=Schubert, G|date=2002|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-66624-4|edition=2nd|location=Cambridge, England, UK|pages=136 – 7|chapter=4}}</ref> Въпреки че по-високите температури надскачат многократно [[Точка на топене|точките на топене]] на мантийните скали на повърхността (около 1200 °C за [[перидотит]]), мантията е почти изцяло твърда.<ref name="louie2">{{cite web|url=http://crack.seismo.unr.edu/ftp/pub/louie/class/100/interior.html|title=Earth's Interior|last=Louie|first=J.|date=1996|publisher=University of Nevada, Reno|accessdate=24 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110720095259/http://crack.seismo.unr.edu/ftp/pub/louie/class/100/interior.html |date=2011-07-20 }}</ref> Огромното литостатично налягане, под което се намира мантията, предотвратява топенето, тъй като температурата на топене се покачва с нарастване на налягането. Налягането в мантията расти от няколко [[Бар (единица)|kbar]] при [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]] до 1390 kbar (139 [[Паскал (единица)|GPa]]) при границата с ядрото.<ref name=":03" />
