Измиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 5:
В [[биология]]та и [[екология]]та, под '''измиране''' или '''изчезване''' ({{lang|en|Extinct (EX)}}) се разбира прекратяване на съществуването на един [[вид]] или на група [[таксон]]и, което води до намаляване на [[биоразнообразие]]то. За момент на измиране обикновено се приема смъртта на последния индивид от вида (въпреки че [[ефект „гърло на бутилка“|способността на популацията за размножаване и възстановяване]] може да бъде изгубена далеч преди достигане на този момент). Понеже потенциалният [[ареал]] на вида може да бъде доста обширен, определянето на момента на измиране може да е затруднено и обикновено се прави ретроспективно. Тази трудност води понякога до явления като [[Лазаров таксон|Лазарови таксони]], при който един вид, приеман известно време за изчезнал, изведнъж отново „възкръсва“ (което е типично за [[фосил]]ните находки след определен период на явно отсъствие).
Посредством [[еволюция]]та при процеса на [[видообразуване]] се появяват нови видове в местата, където се появяват и процъфтяват нови разновидности на организмите при условие, че са способни да намират и използват налична [[екологична ниша]], или измират видове, които вече не са способни да оцеляват при променени условия на средата или не издържат на високата конкуренция. Обикновено видовете се характеризират с това, че просъществуват около 10 милиона години (от появата до измирането си),<ref name="Newman">Newman, Mark. „[http://www.lassp.cornell.edu/newmme/science/extinction.html A Mathematical Model for Mass Extinction]“. Cornell University. [[20 май]] [[1994]]. Посетен на 30 юли 2006.</ref> при все че някой видове, наречени [[Живи вкаменелости|живи фосили]], оцеляват практически непроменени в течение на стотици милиони години. Едва около хиляда живи фосила продължават да съществуват и днес.<ref name="Newman" /><ref name="Raup">Raup, David M. ''Extinction: Bad Genes or Bad Luck?'' W.W. Norton and Company. New York. 1991. pp.3 – 6 ISBN 978-
Преди разселването на човека по Земята, измирането на видове обикновено се случва с постоянен нисък темп. [[Масово измиране|Масовите измирания]] са били относително редки явления. Преди около 100 000 години обаче, едновременно с рязкото увеличаване на броя и ареала на разпространение на човека, започва и усилено измиране на видове <ref name="MSNBC">[http://www.msnbc.msn.com/id/6502368/ Species disappearing at an alarming rate, report says]. [[MSNBC]]. Посетен на 26 юли 2006.</ref>, за последен път случило се при [[Масово измиране креда – терциер|масовото измиране креда – терциер]]. Това измиране е известно като [[холоценско масово измиране|холоценско измиране]] и хронологически е най-малкото шестото поред [[масово измиране]]. Някои специалисти преценяват, че до 2100 г. могат да изчезнат половината от днес съществуващите видове.<ref name="Wilson">Wilson, E.O.]], ''The Future of Life'' (2002) (ISBN 0-679-76811-4). See also: Leakey, Richard. ''The Sixth Extinction: Patterns of Life and the Future of Humankind'' (ISBN 0-385-46809-1).</ref> През 2012 скоростта на измирането се намалява от създаване на защитени територии.
| |||