Ликуд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Партия
| име = Ликуд
| оригинално име = הַלִּכּוּד
| bgcolor = #1F5AA5
| лого = Likud Logo.svg
| ръководител = [[Бенямин Нетаняху]]
|
| членове = ~125 000
| позиция = център-дясно<ref>{{cite news |url=http://www.haaretz.com/st/c/prod/eng/2015/elections/candidates/ |title=Meet the parties – Likud |newspaper=Haaretz |date=2015 |access-date=1 март 2015 |quote=A national-liberal political movement (center-right, in Israeli terms) that was established as an alliance of parties that united into a single party in 1984.}}</ref>
▲| член_на =
| лозунг =
| места1_заглавие = Кнесет▼
| член_на = [[Международен демократичен съюз|МДС]], [[Европейски консерватори и реформисти|ЕКР]]
| евро_група =
| цветове = {{colorbox|#1F5AA5}} Син
▲| места1_заглавие = [[Кнесет (Израел)|Кнесет]]
| места1 = {{Партия/места|30|120|#1F5AA5}}
| сайт =
}}
'''Ликуд''' ({{lang|he|הַלִּכּוּד}}, „Консолидация“) е дясноцентристка [[Консерватизъм|консервативна]] [[политическа партия]] в [[Израел]]. Някои от най-известните ѝ членове са или били [[Ариел Шарон]], [[Бенямин Нетаняху]], [[Менахем Бегин]] и [[Моше Кацав]].
== История ==
Ликуд има своите корени в образуваната през 1948 г. партия „Херут“ (на бълг. „Свобода“), чийто председател е [[Менахем Бегин]]. През 1965 г. Херут се обединява с Либералната партия. Преди изборите за Кнесет през 1973 г. по настояване на напусналия армията [[Ариел Шарон]] се образува обединение на двете партии с други малки десни партии и така се поставя началото на блока Ликуд.
На изборите от 1977 г. Ликуд се превръща в най-голямата политическа сила в Израел, Менахим Бегин става министър – председател. През 1983 г. начело на Ликуд застава [[Ицхак Шамир]]. Година по-късно за първи път Ликуд образува правителство на националното единство заедно Партията на труда. В периода от 1992-1992 г. Шамир управлява заедно с коалиции с десни и религиозни партии. От 1996 г. до 1999 г. начело на Израел е отново министър-председател от Ликуд-[[Бенямин Нетаняху]]. През февруари 2001 г. начело на държавата Израел е Ариел Шарон – лидер на Ликуд по това време.▼
▲На изборите от 1977 г. Ликуд се превръща в най-голямата политическа сила в Израел, Менахим Бегин става министър – председател. През 1983 г. начело на Ликуд застава [[Ицхак Шамир]]. Година по-късно за първи път Ликуд образува правителство на националното единство заедно Партията на труда. В периода от 1992
През ноември 2005 г. Шарон напуска Ликуд и полага основите на сравнително либералната партия "[[Кадима (партия)|Кадима]]". Причина за това разцепление в редиците на Ликуд е спорът относно едностранното изтегляне на Израел от ивицата [[Газа]]. Въпросното разцепление на Ликуд води до значителното отслабване на влиянието на партията в израелското общество-на изборите през март 2006 г. Ликуд се представя едва четвърт от избирателите.▼
▲През ноември 2005 г. Шарон напуска Ликуд и полага основите на сравнително либералната партия
На изборите през 2009 година партията успява да се пребори, заемайки второто място след Кадима, начело с [[Ципи Ливни]], но успява да състави коалиционно правителство, начело с Бенямин Нетаняху. През 2013 година Ликуд участва в изборите с общи листи с националистическата партия [[Нашият дом Израел]]. Въпреки значителната загуба на гласове, коалицията на двете партии е първа с 23% от гласовете, като Ликуд получава 20 от 120 места в Кнесета. Партията участва самостоятелно на изборите през 2015 година и получава 23% от гласовете и 30 депутатски места.
Line 25 ⟶ 30:
== Програма ==
По традиция за Ликуд гласуват по-бедните слоеве на израелското общество-евреите и техните потомци пристигнали в Израел от африкански и азиатски страни. Привържениците на партията застъпват становището за продължаване на евреиската колонизация на Западния бряг на р. Йордан. Партията застъпва националконсервативни цености и се стреми да съхрани бъдещето на Израел като държава на евреите.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Консервативни партии]]
| |||