Никола Филчев: Разлика между версии

'''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е български [[юрист]], професор, [[Главен прокурор на България]] от [[18 февруари]] [[1999]] до [[2006]]. Преди това е последователно съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) – наказателна колегия (от януари [[1991]]) и [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов]] ([[1997]] – [[1999]]), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за [[посланик]] на Република България в [[Казахстан]], на който пост остава до 2008.<ref>{{Citation |title=personi.dir.bg |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=160 |accessdate=2012-03-16 |archivedate=2011-08-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110824012418/http://personi.dir.bg/person.php?id=160 }}</ref><ref>{{Citation |title=www.justice.government.bg |url=http://www.justice.government.bg/10/ |access-dateaccessdate=2016-03-01 |archivedate=2014-10-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141025175451/http://www.justice.government.bg/10/ }}</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html www.mediapool.bg]</ref> До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] при [[УНСС]].<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 www.unwe.bg]</ref>

Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/10904|заглавие=Колеви срещу България, параграфи 51 - – 61|автор=Решение на Европейския съд по правата на човека|фамилно_име=|първо_име=|дата=2009|труд=|архив_дата=|достъп_дата=9 декември 2020}}</ref>.