Поликарп Патарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м ненужен двоен интервал |
||
Ред 3:
}}
'''Поликарп Патарски''' или '''Патароликийски''' ({{lang|el|Πολύκαρπος Πατάρων}}) е [[българи|български]] книжовник и [[духовник]], епископ патарски, участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за самостоятелна българска църква]] в [[Османската империя]].<ref name="Българската възрожденска интелигенция">{{cite book | title = Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия) | last =
== Биография ==
Роден е около 1790 година като '''Петър Цонков Петров'''.<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/> Син е на Мария Стойкова, дъщерята на Софроний Врачански.<ref name="Събева">{{cite journal | last = Събева | first = Росица | authorlink =
През юли 1852 година с помощта на влиятелния си първи братовчед [[Стефан Богориди]] е ръкоположен за патарски (патароликийски) епископ и назначен за предстоятел на създадената през 1849 година българска църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград.<ref name="Българската възрожденска интелигенция"/><ref name="Събева"/> В 1857 година издава „Житие и история святьiх отец нашьiх Кирилла и Методия Болгарскьiх Просветителех. Написано от Негово Преосвященство Г-на Поликарпа Епископа Патаролакийскаго“, отпечатана в печатницата на „Цариградски вестник“. На 11 май същата година епископ Поликарп извършва в „Свети Стефан“ първата тържествена служба в чест на светите братя Кирил и Методий и така го възражда в България и поставя началото на утвърждаването на всенародния празник. Подпомага издаването на „Христоития“ на Райно Попович, на „Всеобща география за децата“, издадена от Иван Богоров в 1843 година, на „Критически издирвания за историята българска“ от Юрий Венелин, преведена от Ботю Петков, издадена в Земун в 1853 година. В 1837 година дарява 1000 гроша на котленското училище.<ref name="Събева"/>
|