Прешево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}} |
м ненужен двоен интервал |
||
Ред 24:
В края на XIX век Прешево е център на Прешовска кааза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Прѣшово'' е населявано от 2000 жители [[арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>{{МЕС|218|2_29}}</ref> Според [[Вселенска патриаршия|патриаршеския]] митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 30 [[Сърби|сръбски]] патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 в ''Прешово'' (Prechovo) има и малко християни – 280 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|144 – 145}}</ref>
Гробищната църква „[[Свети Димитър (Прешево)|Свети Димитър]]“ е от 1905 година.<ref name="Епархија Врањска">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=92 | заглавие= Храм св. великомученика Димитрија | достъп_дата= 25 декември 2017 | фамилно_име=
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Прешево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|872}}</ref>
|