Конха: Разлика между версии

[[Файл:Hagios Demetrios apse.JPG|thumbмини|rightдясно|250px|Конха в [[базилика]]та [[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]] в [[Солун]]]]

Конхите в църковните сгради се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в [[Романска архитектура|романската архитектура]] е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат предимно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, успоредни на ходовата линия, от двете страни на олтарните пространства, в България – на северната и на южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в [[Богослужение|богослужениетобогослужение]]то.

Централната конха – апсида е пряко свързана с [[Олтар|олтараолтар]]а на черквата. В [[Източноправославна църква|източноправославните черкви]] това място е сакрално и в него не може да влиза всеки. Освен централната апсида, от двете ѝ страни може да се изградят допълнителни, по-малки апсиди с помощно за богослужението предназначение – апсидиоли. Когато, обаче, се преценява принадлежността на църковната сграда към някой от архитектурните типове, всички ниши се наричат конхи – например „триконхалните“ черкви включват източната, южната и северната ниша, независимо от това, че нишите може да са еднакви по размер или олтарната апсида да е по-обширна.<ref>Арх. Нели Чанева Дечевска, – Триконхалните църкви IX – XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. – Изд. БАН (с. 8)</ref><ref>Проф. Стамен Михайлов, Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)</ref>