Лазар Бранкович (деспот): Разлика между версии

След като по нареждане на султан [[Мурад II]] двамата му по-големи братя [[Гъргур Бранкович]] и [[Стефан Бранкович]] са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с [[Елена Палеологина (деспотица на Сърбия)|Елена Палеологина]], дъщерята на [[Тома Палеолог]], владетел на [[Пелопонеско деспотство|Морейското деспотство]].

След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г., Лазар поема властта<ref> Андрија Веселиновић, „Држава српских деспота“, Београд 2006</ref> и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г. Според този договор османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар се задължава да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерява да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получава сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обръща за помощ към унгарския крал [[Владислав Посмъртни]], но в хода на преговорите умира.

През декември 1446 г. Лазар се жени за [[Елена Палеологина (деспотица на Сърбия)|Елена Палеологина]].<ref>Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 221.</ref> Те имат три оцелели дъщери:<ref>Nicol, Donald M. (1968). "The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a Genealogical and Prosopographical Study". Dumbarton Oaks Papers. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, p. 223-225</ref>