Ликийци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 7:
Според останалите ликийски барелефи, ликийците съхранявали във високи и труднодостъпни скални гробници костите на умрелите, както това е видно от снимките от находките в [[Мира (град)|Мира]]. Начинът на погребване на мъртвите не издава индоевропейския или не произход на ликийците, предвид на разпространената семитска практика на [[кремация|кремиране]].
[[Херодот]] споменава особения обичай на ликийците да вземат името на майката вместо на бащата.<ref>{{Херодот|1.162 – 7}} „Ликийците били от Крит (открай време Крит бил владян от варвари). Минос и Сарпедон се скарали, и Сарпедон отишъл в Азия (земята на ликийците някога се наричала Милиада, а сегашните милии тогава били наричани солими). Името си носят от Лик, който бил изгонен от Атина от брат си Егей и дошъл при [[Сарпедон]]. Оттогава жителите се наричали ликийци. Следят родословието си по майчина линия."</ref> [[Страбон]] от друга страна, споменава „[[
== Галерия ==
Ред 28:
* Hartwin Brandt, Frank Kolb: ''Lycia et Pamphylia. Eine römische Provinz im Südwesten Kleinasiens.'' Zabern, Mainz 2005. ISBN 3-8053-3470-2.
* Hakan Baykal: ''Der Weg der Könige.'' In: ''Abenteuer Archäologie'' 1/2006, S. 14-20, {{ISSN|16129954}} [populärwissenschaftlich]
* Kate Clow: ''The Lycian way. Turkey’s first long distance walk.'' Up Country Turkey Ltd., Buxton UK 2000, 2005. ISBN
* Oliver Hülden: ''Gräber und Grabtypen im Bergland von Yavu. Studien zur antiken Grabkultur in Lykien'' Antiquitas Reihe 3, Bd. 45. Habelt, Bonn 2006. ISBN 978-3-7749-3425-2.
| |||