'''Лиутпранд''' (Liutprand, също Liudprand, Liuprand, Liucius, и др.<ref>„Liutprand Of CREMONA“ in ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', Oxford University Press, New York & Oxford, 1991, p. 1241. ISBN 01950465280-19-504652-8</ref>) е бил средновековен [[духовник]], [[историк]] и дипломат на [[Свещената Римска империя]]. Владеещ гръцки, той е изпращан неведнъж като посланик в Константинопол: за първи път през 949 г. от Беренгар II. През 968 г. е натоварен от [[Ото I (Свещена Римска империя)|Отон I]] с мисията да уреди за сина му сватба с византийска принцеса. Книгите, написани от Лиутпранд, съдържат и интересни сведения за българската история. В една от тях той разказва как при посещението си в Константинопол през 968 г. се е бил оплакал, че на българските посланици се оказвало повече внимание, отколкото на него, но получил отговор, че не можело да бъде другояче, защото във византийския дворцов етикет българските посланици имали предимство пред франкските.<ref>Лиутпранд Кремонский, ''„Посольство в Константинополь“'', XIX.</ref>
== Българската следа в трудовете на Лиутпранд Кремонски ==
