|
'''Лихва''' във финансите и [[икономика]]та е съотношението между оценяването на настоящите блага в сравнение с бъдещите. Тя бива платена от заемателя, за използваните [[пари]] на заемодателя. С други думи това е [[Сума (математика)|сумасумата]]та, дължима се срещу временно използване на паричен ресурс. Колкото по-малка е разликата в стойността, приписвана на бъдещите стоки, толкова по-нисък е процентът на естествената лихва. Естествената лихва е съотношението между стойността, приписвана на удовлетворяването на нужди в непосредственото бъдеще, и тази, приписвана на удовлетворението на нужди в далечното бъдеще. Фактът, че не полагаме повече грижи за бъдещето, се дължи на склонността ни да претегляме удовлетворението в по-близко бъдеще срещу това в по-далечно. Съотношението, породено от тази оценка, представлява естествената лихва. Естествената лихва не е „цената, плащана за услугите, оказвани от капитала“. Напротив тъкмо явлението „естествена лихва“ обяснява защо изискващите по-малко време методи за производство се използват, въпреки факта че изискващите повече време методи ще произведат по-големи количества продукт на единица суровина. Нещо повече естествената лихва обяснява защо обработваемата земя може да бъде купувана и продавана на крайни цени. Естествената лихва не е цена, определена на пазара от взаимодействията на търсенето и предлагането на капитал или капиталови стоки. Нейният размер не зависи от обема на търсене и предлагане. По-скоро именно тя определя търсенето и предлагането на капиталови стоки: тя е белегът каква част от наличните количества стоки трябва да бъдат предназначени за потребление в непосредствено бъдеще и колко трябва да бъдат отделени за по-далечни бъдещи периоди. Хората не спестяват и не трупат капитал заради лихвата. Лихвата нито е стимул за спестяване, нито възнаграждение или компенсация за въздържането от незабавно потребление. Тя е съотношение в оценката на съществуващите в момента стоки в сравнение с бъдещи стоки.<ref>„Човешкото действие-трактат по икономика“ – Лудвиг фон Мизес</ref>
По смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане на [[доход]]ите на физическите лица (ЗОДФЛ), лихва е „доход от всякакъв вид вземания за [[дълг]] ..., както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа“.
<math>A(t) = A_0 \cdot (1 + t \cdot r)\,</math>
** <math> A(t) </math> = Сума след <math> t </math> години
** <math> A_0 </math>= главница (заетата сума)
** <math> r </math> = годишна лихва
** <math> t </math> = времето в години
* [[Сложна лихва]] (анатоцизъм) – наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната [[сума]] се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума.
<math>A(t) = A_0 \left(1 + \frac {r} {n}\right) ^ {n \cdot t} </math>, където
** <math> n </math> = брой на периодите за година
Кое е по-изгодно:да се вложат пари на тримесечен влог при 8% годишна лихва, или за една година при лихва 8,3%?
| 