Бернабо Висконти: Разлика между версии

На 18 септември 1356 г. армия, съставена от германци от дружината на [[граф Ландо]], болонци под командването на [[Ацо да Кореджо]], ферарци под командването на Дондачо Малвичини дела Фонтана и мантованци начело с [[Раймондино Лупи]] ди Сораня тръгва от Болоня, през октомври влиза в района на [[Парма]] и [[Пиаченца]] и опустошава провинцията. Втора армия под командването на имперския викарий Марквард фон Рандек тръгва от [[Пиза]] и незасечена от Висконти успява да се присъедини към първата. Двете обединени армии прекосяват река [[По]] близо до [[Арена По|Арена]], влизайки в [[Ломелина]], след което преминават през река [[Тичино]], нахлувайки в района на Милано и разграбвайки [[Маджента (Италия)|Маджента]] и всичките селища до [[Витуоне]].

 

 

Граф Ландо, след като ограбва и извършва всякакви видове насилие в [[Кастано Примо|Кастано]], граби [[Розате]], намиращо се на пътя, който трябва да го отведе до зимните квартали при Павия. На 13 ноември, забелязвайки, че враговете не възнанамеряват да обсадят града, армията на Висконти напуска Милано и се разполага на лагер близо до [[Казорате Примо|Казорате]], на три мили южно от Розате, отрязвайки пътя на врага. Генералите разполагат 4200 конници на пътя за Павия и 2000 пехотинци от всяка страна на пътя зад гъсти лозя, което прави невъзможно атаката на вражеската кавалерия. На 14 ноември те пращат малки групи от по около 12 конници начело с Кастракани срещу тила на Ландо, възнамеряващ да прехвърли река Тичино. След като се среща в кратки престрелки с врага, миланската конница веднага избягва с намерението да го въвлече в капан. Ландо се хваща на номера и идва в участъка от пътя в близост до лозята заради миланската конница, блокирала пътя, доверявайки се на численото си превъзходство. Конницата отстъпва, преструвайки се, че се оттегля, но Ландо е нападнат веднага по фланговете от [[пехота]]та на Висконти, която убива конете с лъкове и [[арбалет]]и и след това се хвърля пеша срещу конниците, като ги пленява. След като разбиват първия армейски корпус, Висконти нападат втория и лесно го обръщат в бягство. Антивисконтската лига губи 1500 души (мъртви и ранени), а граф Ландо, Марквард фон Рандек, Раймондино Лупи ди Сораня, Дондачо Малвичини и Малкалцато – генерал от Монферат са пленени заедно с почти всички капитани и 200 конници. Изглежда, че граф Ландо успява да избяга в [[Новара]], като подкупва двама немски тъмничари.<ref>{{Harv|G. Giulini, ''op. cit.''|vol. V, pp. 421-423}}.</ref>