Орестида (македонска област): Разлика между версии

'''Орестида''' ({{lang|grc|Ὀρεστίς}}, {{lang|el|Ορεστίδα}}) в [[Древност]]та е област между [[Древен Епир|Епир]] и [[Древна Македония|Македония]].

Орестида е разположена по горното поречие на Халиакмон ([[Бистрица (Гърция)|Бистрица]]), между северните краища на [[Пинд]] на запад–югозапад и планинската верига, формирана от [[Вич]], [[Мурик]] и [[Синяк]], на североизток–изток и включва град Келетрон (по-късния [[Костур (град)|Костур]]). Политическите граници са на север с [[илири]]те и [[Линкестида]], на запад с Епир, на изток с [[Еордея]] и на юг (близо до днешна [[Гревена]]) с [[Тимфея]].<ref>{{cite book | last = Borza | first = Eugen | title = In the Shadow of Olympus. The Emergence of Macedon | publisher = Princeton University Press | location = Princeton | year = 1990 | pages = 32}}</ref>

Според древния историк [[Хекатей от Милет]] жителите на областта – орестите, са част от епирското племе [[молоси (народ)|молоси]].{{hrf|Borza|1990|34}} През 20-те години на V в.пр.Хр. те са съюзници на македонския цар [[Пердика II]] срещу [[Древна Атина|Атина]] и [[одриси|одриския]] цар [[Ситалк]].{{hrf|Borza|1990|146-147}} Към 370 г.пр.Хр. са част от молоското царство.{{hrf|Borza|1990|195}}

По време на [[Римската република]] завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на [[Македония (римска провинция)|провинция Македония]] подлежал на съдебно преследване.<ref>{{cite book | last = Митрев | first = Георги | title = Институцията на койнона в Горна Македония – предпоставки и характерни особености на разпространението ѝ — В: Списание „Епохи“, т. 12, №2 | publisher = Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Университетско издателство | year = 2004 | url = http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol12/iss2/12 | accessdate = 29.08.2020 | pages = 130 – 131}}</ref> Политически през [[Принципат]]а Орестида е организирана като съюз (''койнон'', {{lang|el|Κοινόν}}) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Батина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион).{{hrf|Митрев|2004|131 – 133}} При император [[Каракала]], с предоставянето на римско гражданство на всички жители на [[провинция (Римска империя)|провинциите]] (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.{{hrf|Митрев|2004|133}}