Христо Светиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ненужен двоен интервал
Ред 14:
Роден е в [[Битоля]], тогава в Османската империя. Негови братя са [[Стефан Светиев|Стефан]] и [[Борис Светиев|Борис]] Светиеви. Баща му е видният просветен деец [[Христо Вълканов]]. След смъртта на баща му, братята на майка му Ангелина я омъжват за Тодор Светиев, търговец от Битоля чиято жена е починала при раждане и чиято фамилия приема синът на Вълканов. По професия е инженер-химик. Влиза в ММТРО.
 
След [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през 1941 година Христо Светиев е кмет на Битоля. Бил е заместник-председател на съюза на запасните офицери.<ref>{{cite book | title = Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945) | last = Кочанковски | first = Jован |volume = 1 : 1941-1943 | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = 165 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
След септември 1944 година е арестуван от новите югославски власти и съден.<ref name="gotsev.protsesi">[http://www.promacedonia.org/44/procesi.html Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси].</ref> На процеса не се признава за виновен. На въпроса защо е станал кмет на Битоля и „оръдие на окупатора“, отговаря:
Ред 20:
{{цитат|Аз съм инженер и станах кмет на Битоля от любов към родния си град и към Македония. Не съм служил на окупатора, а съм служил на България...}}
 
На зададения му въпрос „Какъв си ти – бугарин или македонец?“, отговаря „Българин и македонец – то е исто!“.<ref>{{cite book | title = Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него | last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = Коста Църнушанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ | location = | isbn = | doi = | pages = 272 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
Осъден е на доживотен затвор. По-късно присъдата му е намалена, а след това е реабилитиран. Става директор на Югохром [[Йегуновце]] и Техногаз.