Панславизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп. |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 13:
Панславянската идея е продукт на една реч в родния [[Стари град (Хвар)|град]] на [[Винко Прибоевич]]. Във времената на пионерство на [[печатна преса|пресата на Гутенберг]], местните му приятели, от кръга на далматинските хуманисти, изготвили специално издание на речта му. „[[Слово за произхода на увенчаните със слава славяни]]“, придружено от похвали и стихове за автора, е отпечатано във Венеция през 1532 г. на [[латински език]]. През 1595 г., когато е сключена [[Брестка уния|Брестката уния]], словото му е подготвено и издадено в превод на италиански език. <ref>[https://archive.org/details/VinkoPribojeviAndTheGloryOfTheSlavs Vinko Pribojevic and the Glory of the Slavs]</ref>
Панславянската идея изкристализира изпърво в [[Далмация]] /приляла се през XIX век в [[илиризъм]]/ провокирана от [[стогодишната хърватско-османска война]] (1493-1593) в контекста на трите [[османско-венециански войни]] през XVI век. По това време започват да се събират и печатат [[бугарщици]].
По време на [[дългата война]] излиза и „[[Царството на славяните]]“, а [[Хърватия|хърватския]] мисионер [[Юрай Крижанич]] изработва свой проект за общославянска [[лингва франка]] - [[всеславянски език]]. Хърватският панлавянски прототип не намира радушен прием в [[Руско царство|Руското царство]], но след [[реформи на Петър I|реформите на Петър Велики]] и прогласяването на [[Руската империя]], първа задача на първия руски император е да издаде на руски език „Царството на славяните“. <ref>[https://dlib.rsl.ru/viewer/01003341482#?page=4 Титулна страница на първото руско издание]</ref> По времето на [[Екатерина Велика]], с [[Подялби на Полша|подялбите на Полша]], възниква необходимост от спояване на многобройните славянски народи в империята.
| |||