Петко Каравелов: Разлика между версии

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в [[София]] и отново оглавява правителство на Либералната партия ([[1884]] – [[1886]]). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело – [[Съединение на България | Съединението на България]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от [[26 август]] [[1886]] г. [[Александър I Батенберг | Батенберг]] назначава за регенти Петко Каравелов, [[Стефан Стамболов]] и [[Сава Муткуров]]. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на [[1 ноември]] [[1886]] г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на [[Офицерски бунт (1887)|русенския бунт]] на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – [[русофилство|русофилските]] бунтове. Обявява се против избора на княз [[Фердинанд I]]. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|опита за убийство]] на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър [[Христо Белчев]],<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 43 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> но през 1894 г. е [[амнистия|амнистиран]].

[[FileФайл:Graves of Petko Karavelov and Ekaterina Karavelova.jpg|мини|Гробът на Петко и Екатерина Каравелови зад църквата „Свети Седмочисленици“ в София]]

[[КартинкаФайл:Lora Karavelova.jpeg|мини|Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички]]

* Виола, угасва с помрачено съзнание след „безследното изчезване“ на съпруга и&#768;ѝ, журналиста и общественика [[Йосиф Хербст]]

* [[Лора Каравелова | Лора]], съпруга на доктор Иван Дренков и впоследствие на поета [[Пейо Яворов]]. Лора загива от [[куршум]], последвана от съпруга си.