Политика на присъединенията (Реюнион): Разлика между версии

След победата си в [[Холандска война|Холандската война]] и мира в Ниймеген (1678 г.) Луи ХІV е безспорен господар на ситуацията в западна [[Европа]]. Франция е достатъчно богата, за да съхрани армията си в мирно време и тя наброява впечатляващите 220 000 души. Според френските историци и юристи много стари френски земи са попаднали постепенно под чужда власт (най-вече на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]]) и сега е подходящ момент да бъдат върнати. Изнамерени са документи от дълбините на [[Средновековие|средновековиетосредновековие]]то чак до времето на [[Карл Велики]] за аргументирането на различни претенции. Най-обосновано е намерението да се върне [[Фландрия (графство)|Фландрия]] – френска според [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]] и дълго след това (тя отпада от Франция, когато става част от бургундската династична федерация през ХV в.). В [[Мец]], [[Безансон]], [[Турне]] и [[Брайзах ам Рейн|Брайзах]] се създават специални камари (съдилища, наречени ''chambres des réunions''), които отсъждат различните казуси в полза на Луи.<ref>Ernest Lavisse, ''Histoire de France depuis les origines jusqu'à la Révolution'', t. VII, Paris 1908, p. 353</ref>