В края на XIX век Богдановац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „[[Свети Симеон Стълпник (Богдановац)|Свети Симеон Стълпник]]“ е от 1895 г.<ref name="Епархија Врањска">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=108 | заглавие= Храм св. Симеона Столпника | достъп_дата= 27 декември 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Епархија Врањска | цитат= | език= }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Божкевци'', което може и да е [[Божиневац]], е населявано от 170 жители [[българи]] [[Християнство|християни]].<ref>{{МЕС|218|2_29}}</ref> Според [[Вселенска патриаршия|патриаршеския]] митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Богдановац'' има 33 [[Сърби|сръбски]] патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Богдановец'' (Bogdanovetz) има 240 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>{{Бранков|144-145}}</ref>
