Сантиментализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
м Бот: Козметични промени
 
Ред 1:
'''Сантиментализъм''' ({{lang|fr|на=от|sentiment}} – '„чувство“) е литературно направление от втората половина на [[18 век]], характеризиращо се със своята силна [[емоция|емоционална]] обагреност. Течението се заражда в противовес на [[пиетизъм|пиетизма]] в Англия и на [[просветителство]]то в Германия и Франция, и отразява духовния подем на нарастващото градско население в тази страни. По време (но не и по идейна насоченост) съвпада с времето на [[предромантизъм|предромантизма]] и подготвя почвата за [[реализъм (изкуство)|реализма]].
 
[[FileФайл:Dr Samuel Johnson reading the manuscript of Oliver Goldsmith Wellcome V0006841.jpg|мини|260px|„Д-р Самюъл Джонсън чете ръкописа на Оливър Голдсмит „Викарият от Уейкфийлд“. Самюъл Белин, 1845.]]
За разлика от литературата на [[класицизъм|класицизма]] с присъщите ѝ високопарност и аристократичност, произведенията, създадени по време на сантиментализма, са ориентирани към обикновените хора и разкриването на тяхната богата душевност, без да се излиза от рамките на личния или семейния конфликт и да се правят обобщения от по-широко обществено значение. Цел на писателите-сантименталисти е да разкрият съдбите и преживяванията на своите крайно чувствителни [[литературен герой|герои]]: хора от народа, които също са способни на любовни терзания, възвишеност и саможертва. Душевните вълнения са придружени с много въздишки и сълзи на скръб или радост. Характерни за тези творби са [[идилия|идиличната]] атмосфера, употребата на [[реторичен въпрос|реторични въпроси]] и [[реторично обръщение|обръщения]], умалителните имена и сантименталните [[монолог|монолози]].