Нотариус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м Добавяне на изображение Файл:BASA-Blagoevgrad-136K-2-1-1.png; стилизация
Ред 75:
От 1885 г. нотариусите в страната функционират без прекъсване през обществено-политическите и исторически периоди, през които преминава българското общество, независимо дали са били служители към съдилищата или са на свободна практика. В населените места, където няма действащ нотариус, нотариалните функции се изпълняват от съдии, наричани при различните законодателства: ''мирови, околийски, районни'' съдии (всички магистрати) или ''съдии по вписванията'' (от 1998 г., които не са магистрати). Нотариусът в България не е заемал магистратска позиция – не е бил несменяем магистрат.<ref name=":5" /><ref name=":4" /><ref name=":6" /><ref name=":9" />
 
За период от осемнадесет години (от 12.11.1934 г. до 07.11.1952 г.), при Закона за устройство на съдилищата<ref name=":9">Чл. 199, 121 и 137 от Закона за устройство на съдилищата (Утвърден с Указ № 174 от 6.11.1934 г., обн. в притурка към ДВ, бр. 182 от 12.11.1934 г.)</ref>, длъжността е приравнена на [[Съдия|съдийска]], като нотариусът е повишаван до заместник-околийски съдия.<ref name=":9" /> С приемането на новия [[Социалистическо право|социалистически]] закон (през 1952 г.)<ref>Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ Изв., бр. 92 от 07.11.1952 г.)</ref>, българският законодател трайно се отказва нотариусите да бъдат членове на съответния съд (наравно със съдиите – от 1934 г.), като ги поставя в специалната съдебна администрация на съда, заедно със [[Държавен съдебен изпълнител|съдебните изпълнители]], където остават до 1998 г.<ref name=":0" /><ref name=":8" /><ref name=":6" />[[Файл:Saint Petersburg`s Notariat 1860 – 1917-01.jpg|център|мини|693x693пкс|От ляво на дясно: 1. Дом „Фитингоф“ – здание на губернаторските обществени служби в [[Санкт Петербург]]. През 60-те години на XIX век помещава губернската палата на гражданския съд и ''крепостния отдел''; 2. Камера на ''мировите съдии'', извършващи нотариални дела при Окръжния съд на Санкт Петербург, края на XIX век; 3. Сграда на Санктпетербургския окръжния съд, 1912 г.; 4. Зданието и целият нотариален архив са унищожени при революционните безредици, в началото на месец март, 1917 г.<ref>Статия от вестник „Речь“, 05.03.1917 г.</ref>]]
 
[[Файл:BASA-Blagoevgrad-136K-2-1-1.png|дясно|мини|Фотография на основателите на Мировия съд в [[Благоевград|Горна Джумая̀]], 1914 г.<ref>Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив – Благоевград, фонд 136К, опис 2, а.е. 1, л. 1</ref>]]
[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси|328x328пкс]]
 
=== Княжество България и Царство България ===
След [[Освобождението на България]] (1878 г.) и по-конкретно след [[1885]] г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и мирови съдии.<ref name=":5">Закон за нотариусите и мировите съдии (1885 г.)</ref> ''(вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.)''
[[Файл:Saint Petersburg`s Notariat 1860 – 1917-01.jpg|център|мини|693x693пкс|От ляво на дясно: 1. Дом „Фитингоф“ – здание на губернаторските обществени служби в [[Санкт Петербург]]. През 60-те години на XIX век помещава губернската палата на гражданския съд и ''крепостния отдел''; 2. Камера на ''мировите съдии'', извършващи нотариални дела при Окръжния съд на Санкт Петербург, края на XIX век; 3. Сграда на Санктпетербургския окръжния съд, 1912 г.; 4. Зданието и целият нотариален архив са унищожени при революционните безредици, в началото на месец март, 1917 г.<ref>Статия от вестник „Речь“, 05.03.1917 г.</ref>]]
 
=== Народна република България ===
По време на [[Социализъм|социализма]] поради ограниченията в [[право на собственост|правото на собственост]] върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между [[Физическо лице|физически]] (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки извършвани от нотариусите са в ограничено количество.<ref name=":1" />
Line 115 ⟶ 113:
 
С Резолюция № 42 на Общото събрание на нотариатите-членове на Международния съюз на Латинския нотариат, от 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България, е приета за пълноправен член на съюза.<ref name="notary" />
 
[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси|328x328пкс]]
 
== Компетентност на нотариуса ==