Горазд (архимандрит): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен двоен интервал
м ненужен двоен интервал
Ред 14:
Горазд е роден през 1872 година в [[Османската империя|османската столица]] [[Цариград]]. Завършва образованието си в [[Цариградска българска духовна семинария]]. Служи като [[дякон]] в българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в Цариград и е чиновник в [[Българската екзархия]].
 
От 1904 до 1908 година е председател на [[Петричка българска община|българската църковна община]] в [[Петрич]]. Тук той обединява петричкия район в единна автономна духовна област, укрепва учебното дело и дава отпор на гръцката духовна пропаганда. През 1906 година съдейства за превръщането на петричкото българско училище от двукласно в трикласно.<ref>{{cite book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край | last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Народна просвета | location = София | isbn = | doi = | pages = 145 - 146 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Неколкократно е задържан от местните турски власти и изпращан в затворите в Петрич, [[Сяр]] и [[Солун]].
 
От 1908 до 1913 година е [[протосингел]] и управляващ на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийската българска митрополия]]. На 17 юни 1913 година, заедно с митрополит [[Авксентий Пелагонийски|Авксентий]] е задържан и арестуван от сръбските власти, а на 25 юни същата година под усилена стража е екстрадиран в Солун и от там в Цариград.<ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Poslednite_vladici.pdf Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония. София, 1912, стр.29.]</ref> През 1912 година е цензор при [[Министерство на войната|Министерството на войната]] в [[София]], а по-късно - председател на [[Ксантийска българска община|българската църковна община]] в [[Ксанти]].