Стоби: Разлика между версии

'''Стобѝ''' ({{lang|el|Στoβόι}}; {{lang|la|Stobi}}; {{lang|mk|Стоби}}) е [[античност|античен]] град на устието между реките [[Черна (река)|Черна]] (Църна) и [[Вардар]], чиито останки са най-големият археологичен комплекс в [[Северна Македония]]. Разположен е на около 80 километра южно от съвременния град [[Скопие]], на три терасовидни нива, които се спускат към Черна река, обкръжени от зидове. По време на съществуването си и в течение на развитието си Стоби преминава през няколко големи урбанистични фази, започвайки с ''урбс ветус'' по времето на [[Тит Ливий]] във II век пр.н.е.,<ref name="Livius">Livius XXXIX. 33.</ref> достигайки връхната си точка като муниципий по време на ранната [[Римска империя]], както и като столица на [[Македония Секунда]] и накрая западайки в края на VI век заедно с много други древни градове.<ref name="Pavlovski 155">{{Цитат периодика| last = Pavlovski | first = Goce | year = 2014 | title = Archaelogical site Stobi: Different aspects of popularization| journal = Arheologija i prirodne nauke, Center for New Technology Viminacium, Archaelogical Institute Belgrade. | volume = Volume 9 (2013), ISSN: 1452- – 7448 | pages = 155 | url = http://viminacium.org.rs/wp-content/uploads/files/pdf/Arheologija%20i%20prirodne%20nauke%20-%20Volume%209.pdf| accessdate = 27 май 2016}}</ref>

С изследванията под няколкото сгради в централната част на късния град, са констатирани слоеве от III и II век пр.н.е. и са намерени бронзови предмети от класическия период и архая, както и отделни керамични предмети от епохата на неолита. През II век пр.н.е. е завладян от [[римляни]]те - – в 168 г. пр.н.е., с победата на римляните над крал Персей, Македония е разделена на четири области. Тогава Стоби става център на търговията на третата област. По време на управлението на [[Октавиан Август]] (27 г. пр. Хр. до своята смърт през 14 г.) градът се разпространява на запад и юг, за което свидетелстват 55 гробници от западния некропол, от времето на Август. Търговията със сол и благоприятното географско положение позволяват на Стоби постоянен възход през вековете на римското управление.<ref name="stobi.mk">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.stobi.mk/l%D0%BEk%D0%B0lit%D0%B5tlоkаlitеt/i | заглавие= Историја на Стоби |достъп_дата = 27 май 2016|издател= Археолошки локалитет Стоби }}</ref>

Между II и III век Стоби е разположен на кръстопът между важни пътни артерии, позволявайки на града да прерастне в един от най-важните римски градове в Македония. По време на римското управление Стоби се развива изключително в урбанистичен план, както и в демографски, достигайки най-голямата площ в историята си. По време на Октавиан Август Стоби става градска римска крепост или опидум (''oppidum civium Romanorum''), а по-късно прераства в муниципий. По времето на управлението на [[Веспасиан]] (69 - – 79 година) Стоби започва сеченето на медни монети за местно ползване, което продължава до управлението на [[Елагабал]] (218 – 222 година).<ref name="stobi.mk"/>

От 325 г. градът е седалище на [[епископ]]. През IV - – V век са построени големи църкви, богато украсени с мозайки и фрески. През V век Стоби става столица на римската област [[Македония Секунда]]. Градът е ограбен от [[Теодорих Велики]] през 479 г., пострадал през 518 г. (възможно от земетресение) и от набезите на [[авари]] и [[славяни]] през VI век.

В 1861 година видният френски археолог [[Леон Хозей]] локализира някога важния град и неговите руини, разпръснати наоколо, наричани от местното население ''Пусто градско''.<ref name="Pavlovski 155"/> Първите археологически дейности ипубликации относно Стоби са по времето на Първата световна война, проведени от немски офицери. В 20-те и 30-те години на XX век обаче се провеждат първите мащабни проучвания от страна на [[Национален музей (Белград)|Националния музей]] в [[Белград]], които разкирват Стоби като голяма археологическа забележителност. В 1970-те години голям югославско-амреикански проект, начело с [[Джордже Мано-Зиси]] и [[Джеймс Уайзман]] значително допринася към изграждането на Стоби като голям град от римския период и късната античност.<ref name="Pavlovski 156">{{Цитат периодика| last = Pavlovski | first = Goce | year = 2014 | title = Archaelogical site Stobi: Different aspects of popularization| journal = Arheologija i prirodne nauke, Center for New Technology Viminacium, Archaelogical Institute Belgrade. | volume = Volume 9 (2013), ISSN: 1452- – 7448 | pages = 156 | url = http://viminacium.org.rs/wp-content/uploads/files/pdf/Arheologija%20i%20prirodne%20nauke%20-%20Volume%209.pdf| accessdate = 27 май 2016}}</ref>

* {{икона|en}} [http://makedonija.name/culture/stobi За Стоби на англ. език]

* {{икона|de}} [http://users.stlcc.edu/mfuller/macedonia/stobi.html За Стоби на немски език]