Разлика между версии на „Леринска българска община“

м
ненужен двоен интервал
м (ненужен двоен интервал)
м (ненужен двоен интервал)
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] българската община в града е възстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>
 
В 1888/1889 година главен български учител в града е [[Григорий Попдимитров|Григор Попдимитров]]. През март 1890 година е открит българският параклис „[[Свети Пантелеймон (Лерин)|Свети Панталей]]“ (Пантелеймон) във [[Варош (Лерин)|Вароша]], а след една-две години на негово място е построена голяма катедрална църква.<ref name="ИИ 3">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Свещеноикономъ Григорий | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = | volume = XVI | issue = 1 (151 | pages = 3 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“.<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27</ref>
 
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и със 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче със 121 ученици. Общо за Леринската община 2474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека със 750 книги. Български училища има в селата [[Търсие]], [[Суровичево]], [[Секулево]], [[Сребрено]], [[Пътеле]], [[Прекопана]], [[Попадия (Леринско)|Попадия]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Петърско]], [[Неред]], [[Люботино]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]], [[Лаген]], [[Кучковени]], [[Зелениче]], [[Живойно]], Горно Върбени, [[Долно Котори]], [[Горно Неволяни]], [[Горно Котори]], [[Горно Каленик]], [[Горничево]], [[Буф]], [[Бач]], [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]], [[Хасаново]], [[Арменско]] и [[Арменово]].<ref name="il85"/>