Уикипедия

Статика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м Бот: Козметични промени
 
Ред 1:
{{без източници}}
'''Статиката''' (от [[гръцки|гръцкото]] στατός, „неподвижен“) е дял на [[механика]]та, който изучава условията на [[Механично равновесие|равновесие]] на [[материална точка|материалните точки]] или техните системи, намиращи се под въздействие на [[сила|сили]] или [[момент на сила|моменти]].
 
Думата се употребява също в смисъл на:
* състояние на покой в даден момент (книж.);
* противопоставяне на динамиката, движението, развитието.
[[FileФайл:Beam in static equilibrium2.svg|framedрамка|Пример за равновесие на система от тела. Сумата на всички сили (F) и всички [[Момент на сила|моменти на сили]] (M) е равна на нула.]]
Статиката е раздел на [[Механика|механикатамеханика]]та, в които се изучават условията за [[Механично равновесие|равновесие]] на [[Сила|сили]], приложени към тяло или система тела, т.е. условията, при които телата които се намират в покой, остават в покой и след прилагането на тези сили.
 
В зависимост от типа на разглежданите тела статиката се разделя на статика на абсолютно [[Твърдо тяло|твърдите тела]] и статика на [[Течност|течноститетечност]]ите и [[Газ|газовегаз]]ове ([[Хидростатика|хидростатика]]).
 
Основните направления на статиката започват в [[Древна Гърция|древна Гърция]]. Основател на статиката като теоретична дисциплина е [[Архимед]]. Като се опира на най-прости опитни факти, той изгражда «теорията на [[лост]]а» (т.е. статиката на успоредните сили) по образец на [[Евклидова геометрия|геометрията на Евклид]] като стройна научна система.
 
В зависимост от методите за изследване статиката се разделя на геометрична, аналитична и графична.
Ред 16:
* Геометрична (елементарната) статика третира силите като геометрични обекти – [[вектор]]и, и предлага методи за свеждане на системи сили към най-прости системи. Геометричната статика в продължение на традицията и изследванията на Архимед. Съвременният си вид тя дължи преди всичко на П. Вариньон и на Л. Поансо, които в своята книга «Елементи на статиката» (1804 г.) изгражда геометричната статика като стройна научна система на основата на въведеното от него понятие двоица.
 
* Аналитична статиката е основана на т. нар. принцип на виртуалните (възможните) премествания. Този принцип, въведен през 1717 г. първоначално от [[Йохан Бернули|Й. Бернули]], в ръцете на [[Жозеф Луи Лагранж|Ж. Лагранж]] и [[Жан льо Рон д'Аламбер|Л. Даламбер]] се оказва могъщ инструмент за решаване не само задачите на статиката, но и на най-сложни задачи на [[Динамика|динамикатадинамика]]та.
 
* Графична статика предлага методи за графично определяне на неизвестните сили или опорни реакции в системи тела, които се намират в равновесие.
 
Важен дял на съвременната статика е статиката на строителните конструкции ([[строителна статика]]), която въвежда и изучава методи за изследване на конструкции, подложени на действието на постоянни (или бавно изменящи се) сили. В резултат на статическото изследване се определят вътрешните сили и силите в опорите, с чиято помощ се извършва обезопасяването на конструкцията.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Статика“.